Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Тъкър се изправи и кимна.

Сейчан беше извадила пистолета си.

Асансьорът спря с мелодичен звън и леко разтърсване на кабината. Докато вратата се отваряше, Грей махна на всички да се дръпнат настрани и да скрият лицата си под шлемовете.

С изключение на Ковалски.

Гигантът изскочи от асансьора, преди вратата да се е отворила напълно. Тръгна напред с нахлупена барета, сякаш това място му принадлежеше.

Грей бързо огледа положението. Малко охранително лоби отрязваше достъпа до останалата част от комплекса. Подът и стените бяха гол бетон; от разкоша горе нямаше и следа. Таванът беше гола стомана на шестоъгълни клетки. От помещението се излизаше през една-единствена метална врата. До нея имаше бронирано стъкло като онези в банките — с тази разлика, че тук служителят носеше черна униформа и беше метнал автомат на рамо.

Охранителят не вдигна глава, а се наведе към микрофона.

— Идентифицирайте се и поставете длан върху четеца.

На тесния плот блесна панел. В прозореца се отвори малко чекмедже в очакване на документите.

Ковалски стигна до преградата и пусна шепа топчета в подноса. Сепнат, охранителят най-сетне вдигна глава. Ковалски затръшна чекмеджето с опакото на дланта си.

И с другата си ръка натисна копчето на предавателя.

Топчетата пластичен експлозив, използвани обикновено за разбиване на резета и ключалки, експлодираха в лицето и гърдите на охранителя. Димящото му тяло отлетя назад.

Ковалски вече действаше — завъртя се и лепна кубче С-4 върху стоманената врата.

— Огън в дупката! — изрева той и се метна при другите в асансьора.

Експлозията разтърси кабината и ги оглуши въпреки предпазните шлемове.

Грей пристъпи напред и огледа пораженията. Останките от вратата сияеха в червено през пушека. По стените и пода имаше пръски разтопена стомана. Във въздуха се носеше парлива миризма.

Това не беше обикновен С-4.

Грей погледна към Ковалски, който сви рамене.

— Моя рецепта. Добавих полимерен термат ТН-4.

Грей вътрешно трепна. Терматът беше основна съставка в кумулативните заряди, използвани за пробиването на танкова броня. Но независимо от престараването Ковалски си беше свършил работата — а наистина нямаха нужда от финес.

Нищо не помръдваше зад вратата. Грей забеляза тела, но за да е сигурен, че пътят е чист, метна две зашеметяващи гранати в коридора. Всички се извърнаха и запушиха уши. Гранатите експлодираха и Грей даде сигнал на Тъкър.

Кучето и водачът се втурнаха напред, като избягваха стопената стомана по пода. Грей и останалите ги последваха с готови за стрелба оръжия.

И тогава небето започна да пада отгоре им.

Шестоъгълните парчета заваляха и затракаха по пода. Грей си помисли, че това са просто плочки от тавана, разбити от взрива.

И тогава от плочките се появиха крака — стоманени, съчленени, остри като бръснач крайници — и странните неща се хвърлиха към тях като рояк метални паяци.

— Докторе…? — Петра беше замръзнала до масичката с инструменти. Подготвяше невроендоскопа, когато се разнесе първият взрив.

Последва още по-силна детонация, която проехтя из комплекса и разтресе всичко в помещението, включително и нервите на Едуард. Първата му мисъл беше, че бетонните стени на колоната са подали. Това безпокойство непрекъснато се спотайваше в подсъзнанието му.

Вцепенен от ужас, той остана на мястото си, напълно облечен и с маска. Тъкмо нагласяше миниатюрната ръка-робот и фините й бургии и се готвеше да започне пробиването на черепа.

Чуха се нови, по-малки експлозии.

— Атакуват ни — каза Петра и го погледна в очакване на инструкции.

Думите й най-сетне го изтръгнаха от вцепенението. Трябваше да се махнат оттук — но не и с празни ръце, не и без спечелената с толкова труд награда. Ако се измъкнеха без новороденото, ответната реакция на началниците щеше да бъде смъртоносна.

— Детето — каза той и погледна Петра в очите. — Нужно ни е живо. Вземи го. Ще се доберем до станцията за евакуиране.

Петра заряза ендоскопа и забърза към вратата, но се върна.

— Ами пациентката? — Очите й се стрелнаха към Аманда.

— Тя не е важна. — Гласът по телефона почти го беше признал. Младата жена можеше да бъде заместена с друга, но не и детето. — Разполагаме с всички образци от тъканите и кръвта й. Това е достатъчно. Аз ще ги взема. Ти се погрижи за детето.

Все пак Едуард мразеше да оставя нещата недовършени. Взе един скалпел, загледа се в него и го остави внимателно. Не можеше да събере сили да го направи лично, не и със собствената си ръка.