Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Рени се загледа с копнеж към екрана.

— Ако ДНК държи ключа към живота… то ПНК е шперцът. За онзи, който държи такъв инструмент в ръцете си, не би имало невъзможни неща.

Настроението на Пейнтър стана още по-мрачно. Представи си лабораторията в Чарлстън и онези жени в резервоарите.

Джейсън почука на вратата и го спаси от неприятните мисли.

— Директоре, извинете за прекъсването, но току-що получихме необичайно голям файл от Чарлстън. Реших, че може би ще поискате да го видите. Името на папката е „История и произход“.

Пейнтър се поизправи в стола си. Беше доволен, че може да остави засега дискусиите по биология. Искаше да стигне до корените на всичко и името на папката звучеше обещаващо. История и произход.

Джейсън попари донякъде надеждите му.

— Сър, само че папката е доста повредена. Работим по възстановяването й, но мога да ви изпратя онова, с което разполагаме засега — няколко странни изображения и документи.

— Действай — нареди Пейнтър.

Джейсън посочи компютъра.

— Вече е направено.

„Нищо чудно, че Кат харесва това хлапе“.

Пейнтър се завъртя към клавиатурата и отвори първия от новите документи. Рисунката изпълни екрана.

На нея бяха изобразени трима мъже в колониално облекло, сплели десните си ръце над главите си и левите отдолу. В горните ъгли на рисунката имаше по една навита триглава змия.

— Какво е това? — промълви Пейнтър, без да очаква отговор — но го получи.

— Светата кралска арка — каза Рени и сякаш изненада самия себе си, че е в състояние да отговори.

Пейнтър се обърна към него.

— Откъде знаеш това?

— Защото съм член на гилдията. — Рени явно разчете изумената физиономия на Пейнтър. — Нямам предвид онази Гилдия. Говоря за масоните. Членове на семейството ми са били масони още от Ирландия.

Пейнтър посочи екрана.

— И какво е това?

— Не знам какво е цялото тълкуване. Изобразен е ритуалът три пъти по три, което е свещено число за масоните. Това е част от инициацията в специалната степен Кралска арка, но около нея има много загадки, включително и около произхода й. Твърди се, че е свързана с тамплиерите.

Ритуалът три пъти по три… с други думи, девет… представлява броя на основателите на ордена.

Пейнтър впери поглед в екрана. „Какво прави тази рисунка в сървърите на генетична лаборатория?“

Въпреки че му изглеждаше странно, подозираше какъв е отговорът — но само заради предишния разговор с Рени. Пейнтър заразглежда тримата сплетени мъже и триглавите змии. Изображението изглеждаше зловещо, подобно на тройната спирала, трите нишки, сплетени в една. Дори Рени беше използвал израза „змия, увита около дървото на живота“, за да опише тройната спирала.

Пейнтър прочете анотацията под рисунката, в която се съобщаваше източникът — някаква книга, озаглавена „Масонски ритуали и описания от Дънкан“, издадена през 1866 г.

„Как е възможно в книга, излязла преди почти век и половина, да се говори — поне символично — за тройна спирала?“

Пейнтър си припомни името на папката.

ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД.

В това имаше нещо важно. Искаше му се съдържанието на папката да бъде възстановено колкото се може по-скоро — ако изобщо беше възможно.

Джейсън внезапно нахълта отново. Носеше мрачни новини.

— Директоре! Току-що изгубихме връзка с Чарлстън. Устройството на капитан Брайънт замлъкна насред предаването.

Пейнтър се изправи.

— Батерията? От нея ли е?

— Не, сър. Този път следяхме състоянието й. Още има заряд.

Сърцето на Пейнтър се сви. Оставаше само едно обяснение.

Джейсън го каза на глас.

— Явно някой е открил бръмбара и го е премахнал.

Но какво означаваше това за Кат?

2 юли, 18,48 ч.

Чарлстън, Южна Каролина

— Намерете ги!

Кат тихо се вмъкна в едно съседно помещение до тъмния коридор. В последния момент зърна в другия край доктор Маршал, която вървеше енергично към кабинета си, заобиколена от охранители.

— Разделете се! Претърсете всеки шкаф, склад и лаборатория от двете страни!

Кат тихо затвори вратата; ръката й беше мазна и се хлъзгаше по дръжката. Помещението бе осветено единствено от скрийнсейвъра на компютърен монитор. Отново същата странна тройна спирала. Кат се надяваше, че файловете са стигнали до някого в Сигма.

Когато очите й свикнаха с полумрака, тя забеляза, че покрай съседната стена има лавици с петлитрови стъкленици, които отразяваха слабата светлина. Вътре се носеха някакви тъмни неща. Кат зърна мънички свити пръсти. Извърна се. Не искаше да вижда повече ужаси, онези жени в резервоарите в основното помещение й бяха достатъчни. Стъклениците явно съдържаха крайния продукт от същото проучване.