Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Втора фигура изпълзя зад бюрото и се изправи. Тъмнокожо момиче на тринайсет-четиринайсет години, слабо, с кльощави крайници, в униформа. Избърса уста с опакото на дланта си. Панталоните на лидера бяха разкопчани.

Значи не го бяха хванали да дреме.

Ярост пламна в гърдите на Грей. Знаеше, че много от селските деца, отмъкнати от главатарите в Сомалия, не биваха превръщани във войници като Бааши, а се използваха като сексуални роби.

Или и двете.

Чудовището не откъсваше поглед от Ковалски, докато прекосяваше широкото лоби. Явно неочакваната поява на пленника го беше озадачила. Измамата можеше да продължи още една-две секун…

Лидерът замръзна и ръката му се стрелна към кобура.

Сейчан рязко вдигна своя „Зиг Зауер“.

— Не стреляй! — заповяда Грей. Евентуална престрелка, дори само един изстрел в тази кънтяща кристална зала, щеше несъмнено да вдигне по тревога цялата охрана в залата.

Лидерът освободи оръжието си. Явно не страдаше от подобни скрупули.

Грей обаче беше видял недоловимото движение на китката на Тъкър и бе чул прошепнатата команда.

Каин излетя от сенките зад мъжа и се хвърли напред. Момичето изпищя и отскочи настрани. Кучето удари мъжа в глезена и го подсече. Онзи полетя и падна тежко, главата му изкънтя в мраморния под.

Пистолетът се плъзна някъде в сенките.

Тъкър вече се беше втурнал напред с нож в ръка. Плъзна се на колене и се размина с Каин, който се движеше по инерция в обратната посока. Тъкър стигна до мъжа, вдигна камата си, но после отпусна ръка.

— Вратът му е счупен — каза той.

— Значи всеки си има по един войник — каза Ковалски, като сваляше ръце и кършеше рамене. — Трябва да си взема такова куче.

Момичето се появи отново от сенките. Държеше изгубения пистолет с двете си ръце, насочен към Тъкър. Лицето й бе маска на ужаса.

Тъкър пусна ножа и вдигна ръце.

— Всичко е наред… — тихо рече той.

Момичето рязко каза нещо на сомалийски. Нямаха преводач, но гласът му звучеше повече гневно, отколкото уплашено. Прицели се, пръстите се свиха около спусъка.

После момичето внезапно направи крачка назад — и изкашля кръв. Пусна оръжието и пръстите му задраскаха към сребърното острие, щръкнало от шията й.

Грей се обърна.

Сейчан държеше втори метателен нож, готова да го използва.

Не се оказа необходимо.

Момичето се свлече на колене и падна по очи на пода.

Тъкър възкликна ужасено. Хвърли се напред, за да се притече на помощ, но беше безсмислено.

— Какво направи?

— Каквото трябваше — отвърна Сейчан. Очите й бяха изцъклени и студени.

Тъкър я зяпна.

— Та тя беше само дете.

— Не, не беше — прошепна Сейчан. — Вече не.

Грей знаеше, че тя е права. Момичето най-вероятно щеше да стреля и да убие Тъкър, а гърмежът щеше да изложи на опасност всички. Това беше тъжната истина — някои изтормозени, осиротели от войната деца никога не се възстановяваха, а се превръщаха в същински животни в детски тела.

Въпреки това сърцето го заболя. Споделяше мъката на Тъкър.

Сейчан тръгна спокойно през лобито.

— Да намерим Аманда. Затова сме дошли.

Грей обаче забеляза как пръстите й треперят, докато се опитваше да прибере неизползвания нож в канията на китката си.

— Сейчан е права — каза той и посочи към Тъкър. — Извикай кучето си. Трябва отново да надуши следата на Аманда.

Тъкър изгледа кръвнишки Сейчан, но се подчини.

Докато куче и водач претърсваха в тандем лобито, Грей отиде при бюрото на охраната. Там имаше ред монитори, свързани с лобитата на всеки етаж. Започна да сменя изгледите поред, търсейки някакви признаци за присъствието на други хора. Стигна до жилищната част на петнайсетия етаж, но без резултат. Всяко лоби тънеше в полумрак, показвайки мраморен лукс, фини килими и все същото безкрайно спирално стълбище.

Всичко изглеждаше пусто и недокоснато.

— Насам — повика ги тихо Тъкър. — Мисля, че намерихме нещо.

Каин душеше ожесточено вратата на асансьор.

Грей тръгна натам, като пътьом подбра Сейчан.

Тя стоеше отделно и се взираше с непроницаема физиономия в близката колона — аквариум. Когато Грей стигна до нея, Сейчан кимна към светещите медузи пред нея и прочете табелката.

— Това е гигантски хибрид на Turritopsis nutricula .

Грей поклати глава. Името не му говореше нищо.

— В края на живота си възрастният индивид се подмладява. Цикълът продължава непрекъснато и всеки път медузата започва отново.

Сейчан стоеше до окървавения труп на момичето. Очите й бяха мокри от сълзи. Вероятно виждаше самата себе си да лежи тук. Дали желаеше подобен шанс и за двете? Да се преродят, да започнат отново чисти и неопетнени, да си върнат детството?