Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Но някои проблеми бяха по-трудни за решаване.

Сейчан седеше притихнала в кабината и все още се мъчеше да проумее онова, което бе научила. Ударът от откриването на самоличността на баща й още личеше на лицето й и в измъчените й очи.

Грей протегна ръка към нея с дланта нагоре.

Тя я пое.

Двамата бяха избягали от замъка след термобаричната експлозия в подземията на Хижата. В суматохата успяха да откраднат хеликоптера — същата машина, която ги бе докарала тук. Грей се обади в централата на Сигма, откъдето го свързаха с Пейнтър. Оказа се, че директорът е тук — и в безопасност.

Радостен, че се маха, Грей обърна хеликоптера към димящата яма. Тя вече се пълнеше с вода и бързо се превръщаше в ново езеро. Докато прелиташе отгоре, видя как нещо се издига от някакъв тунел в стената на ямата. Беше с размерите на голям танк. То се освободи подобно на излязъл от гнездото си паяк и задраска по стената, мъкнейки със себе си кабели. Части от черупката му липсваха; беше някакво недовършено чудовище, задвижвано от желанието да живее и да оцелее.

Излезе на слънчева светлина и за момент сякаш остана да й се наслади.

След това изгуби опора и полетя към кипналото тресавище долу.

4 юли, 16,10 ч.

Във въздуха

Самолетът се носеше с рев обратно към Вашингтон.

Грей седеше отделно от другите. Всеки беше приключил с кратката версия на случилото се с него и от всичко научено се събра история за безсмъртие, древни родове и модерни изследвания в областта на военните технологии. Но колкото повече се изясняваше картината, толкова по-неспокоен се чувстваше Грей.

Сейчан се настани на съседната седалка. Жилава както винаги, вече повече приличаше на себе си. Грей обаче долавяше мъката в очите й, макар тя да оставаше невидима за другите. По време на докладите бе забелязал, че тя така и не спомена наученото от отдавна изгубения си баща — че майка й може би е все още жива.

Засега искаше да запази тази подробност само за себе си и Грей й го позволи.

— Какво има? — попита тя и се облегна на него.

— Мисля, че още пропускаме нещо. — Грей поклати глава. Не знаеше как да го изрази с думи. — Струва ми се, че нещо е… непълно.

— Измисли го тогава. Нали това ти е работата? Да събереш парчетата, които не си пасват — на пръв поглед.

„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи“.

Може би този път парчетата наистина не си пасваха.

Затвори очи, облегна се назад и въздъхна дълбоко. Главата й докосваше рамото му. Неизвестно как ръката му се беше озовала отново в нейната и палецът му нежно галеше вътрешната страна на китката й. Бяха стигнали дотук, без да казват нито дума, но и двамата знаеха, че така е добре.

Тези парчета си пасваха.

Чувстваше се отпуснат и доволен за първи път от месеци, в покой — и нещата се подредиха идеално в главата му, сякаш винаги са били там.

Рязко се изправи.

Сейчан го изгледа.

— Какво има?

— Еврейската традиция. Робърт спомена за нея. Грешим от самото начало. Не са Гант… изобщо не са били Гант.

Стана и следван от Сейчан, забърза към Пейнтър, който работеше на лаптопа си.

Грей се намести до него.

— Можете ли да заредите онова родословно дърво на Гант, което ми показахте по-рано? И ще ми трябва помощта на Джейсън Картър за едно нещо.

Пейнтър кимна, без да задава въпроси — знаеше, че това е територията на Грей.

Останалите също се насъбраха.

След няколко секунди схемата се появи на екрана, показвайки безбройните разклонения на фамилията Гант. Картата се състоеше от точки, описващи всеки клон, клонче, стъбълце, филиз, корен и пипалце на дървото. Централната маса, където данните бяха най-нагъсто, представяше онези, които носеха името Гант.

Грей обаче не се интересуваше от тях.

— Джейсън е на линия — каза Пейнтър.

— Мога ли да ви помогна, командир Пиърс? — разнесе се гласът на анализатора от вградените тонколони.

— Искам да намалиш образа и да ми покажеш външните краища на родословното дърво.

— Дадено.

Схемата се раздвижи и показа външните спирални ръкави на галактиката, мъглата генетични дири по краищата й, съставени от потеклата, които се отделяха и отново се връщаха при общата маса. Отново и отново, като вълна по ръба на клана Гант. Тези извиващи се криви показваха бледните представители на фамилията, които изоставяли основния клан и се подвизавали няколко поколения под други имена, докато някой бъдещ потомък не се връщал чрез брак обратно във фамилията.