Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Кат се беше вкопчила във врата на мъжа си, който я носеше на ръце.

Кръв течеше от безбройните плитки и дълбоки порязвания — раните от битката й с летящата орда.

Опитваше се да ги отблъсне, когато Монк и Ковалски се спуснаха от небето, освободиха парашутите си и се втурнаха да й помагат. Тя почти падна от дървото в ръцете на Монк. Той беше хванал последните няколко летящи машини с изкуствената си ръка. Яката синтетична кожа и смазващият захват набързо се справиха с гадините.

Кат определено не би отказала подобна ръка и му го каза.

„Още нищо не си видяла“, отвърна й той.

Сега бягаха през гората, преследвани от десетки роботи, създания от всякакъв вид. Загубата на кръв и изтощението от битката бяха превърнали света в мъглява картина със сенки по краищата.

Ковалски стреляше зад тях, като държеше повечето преследвачи на почетно разстояние, но противникът бе твърде многоброен. Подобно на мравки, напускащи наводнения си мравуняк, легионът пълзеше, скачаше, въртеше се, заравяше се, отлиташе от унищожението зад тях.

— Натам! — извика Монк на Ковалски, когато излязоха на някаква широка поляна.

Една стърчаща скала със стръмни стени им предлагаше удобна позиция за отбрана. Побягнаха с все сили към нея.

Кат гледаше от ръцете на съпруга си как ловците излизат от гората от всички посоки и се понасят към тях през тревата. Бяха стотици.

Монк ускори темпото, следван от Ковалски.

Стигнаха до скалата и метнаха Кат горе, после се качиха при нея.

Ловците стигнаха подножието и запълзяха един през друг, за да ги достигнат, катереха се все по-нагоре, използвайки събратята си като рампа.

Последва атака и от въздуха. Облаци летящи роботи излетяха от тревата като стреснато ято гарвани. Понесоха се в организирана, съвършена спирала, привличайки други към себе си, уплътнявайки редиците си преди последния щурм.

„Бързо се учат“.

Един бегач се хвърли отдолу и улучи скалата пред пръстите на Ковалски. Той отскочи назад и едва не падна от другата страна в кипналата маса убийствена стомана.

— Моментът вече е подходящ — каза той.

„Подходящ за какво?“

— Можеш ли да станеш? — попита я Монк.

— Да — каза тя по-уверено, отколкото се чувстваше.

Монк я изправи.

— Дръж се за мен — нареди й той.

„Винаги“.

Монк забърника китката на изкуствената си ръка и я освободи. Единият пръст още мърдаше.

Кат се намръщи.

— Какво…?

Той хвърли ръката високо във въздуха. Кат се загледа в нея, но Монк дръпна брадичката й надолу, поклати пръст и я придърпа да я целуне. Устните й се разтопиха в неговите.

Отгоре се чу силен гърмеж, от който ушите й писнаха.

Монк се дръпна и й се усмихна.

— Божията ръка, скъпа.

Кат зяпна поляната.

Долу нищо не помръдваше.

Летящите роботи падаха тежко от небето като дъжд от стомана.

— Мини ЕМИ — обясни съпругът й. — С радиус на действие сто метра.

„Електромагнитен импулс… за изваждане на електрониката от строя“.

— Пейнтър ми я поръча, след като научи за случилото се в Дубай. Решил, че подобна защитна система може да има и в Хижата, и искаше да е подготвен.

Ковалски се намръщи, потупа джобовете си и измъкна една пура.

— Все пак не мисля, че е разчитал на роботски апокалипсис.

Кат преметна ръка през врата на мъжа си — отчасти защото имаше нужда, но най-вече защото го искаше.

— И сега какво?

Монк погледна часовника си.

— Ами наел съм детегледачката за цялата нощ. Имаш ли нещо наум?

— Шевове.

Монк повдигна палаво вежда.

— Значи ти се играе на чичо доктор, а?

Ковалски скочи тежко от скалата.

— Идете да си намерите стая.

Монк вдигна ръка към ухото си — някой му се обаждаше. Слушалката му явно бе екранирана срещу електромагнитни импулси. Усмивката му стана още по-широка.

— Компанията пристига.

Роторите зареваха и Грей издигна хеликоптера от поляната. От вятъра на перките тревата полегна, разкривайки блясъка на мъртва стомана.

Вече беше взел групата на Пейнтър от корниза. Лиза се грижеше за раните на Кат, а детето на Аманда, подсушено и увито в топло одеяло, шумно настояваше за следващото си хранене.

Пейнтър говореше по телефона с Националната гвардия и нареждаше да бъдат задействани серия ЕМИ устройства, които да унищожат евентуалните оцелели роботи. Първото му обаждане обаче беше до президента, за да съобщи за успешното спасяване на внука му Уилям. Вече бе извършена куп работа за преодоляване на останалите поражения.