Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Опечалената вдовица щеше да заиграе на струните на страната и да поеме мантията на мъртвия си съпруг.

Но това не беше най-лошата новина.

— Директоре — каза Джейсън. — Тя е тук. Първата дама пристигна преди пет минути с охраната си от Сикрет Сървис.

— Какво?

— Президентът я повика. След един час трябва да се появи пред нацията. Искаше жена му първа да разбере, че е оцелял — да го чуе от него, но и да сподели добрата новина за Аманда и бебето.

— Къде е тя?

— В момента е долу при тях, сър. А хората й от Сикрет Сървис са все жени. Трябва да…

На заден план се чуха гърмежи.

Президентът Джеймс Т. Гант прегърна съпругата си до болничното легло на дъщеря им, разкъсван между мъка и радост, скърбящ за загубата на брат си и ликуващ, че внукът му е жив и в безопасност.

Оглушителните гърмежи в коридора го стреснаха.

„Какво, по дяволите…?“

Беше сам в стаята с жена си и спящото си дете. Беше наредил на агента си от Сикрет Сървис да излезе, за да може семейството да се срещне насаме за няколко минути.

Осъзна грешката си, щом видя черния „Зиг Зауер“ в ръката на жена си, насочен към гърдите му.

— Тереза…?

Впери поглед в лицето й и в този момент осъзна, че жената пред него не е неговата съпруга. Имаше същото лице, но не беше същата жена. Маската беше паднала, в очите й имаше студен блясък. Дори чертите й изглеждаха някак различни, восъчна версия на онова момиче, което навремето беше спечелило сърцето му.

Тя стоеше в защитна поза до леглото на Аманда.

— Джими. — Гласът й също се бе променил, беше станал равен и безизразен, издавайки каква актриса е всъщност. — Ти съсипа всичко.

И той разбра истината.

— Ти си част от Кръвната линия. Също като брат ми.

— Робърт беше никой. Не подозираше за мен. Беше само полезно оръдие, удобен параван. Нищо повече. Потеклото ще оцелее. Винаги оцеляваме. Това е наше рождено право. Правото на прокудените в пустинята. Ще оцелеем.

Джими я гледаше като зашеметен.

— И не сме изгубили всичко. Ти ни даде Аманда. Своенравна и непредсказуема. Не е подходяща за Потеклото, но несъмнено е благословена. Не успяхме с първото й дете, но тя ще ни ражда други, докато не получим онова специално момиче, което ще ни изведе отново от пустинята, по-силни от всякога.

Той направи крачка към нея. Смятаха да му вземат Аманда. Представи си жените, потопени в онези резервоари.

Тереза отстъпи до ръба на леглото, без да сваля поглед от него.

— Но първо, за да отворим пътя обратно към пустинята, където да се скрием… — тя насочи пистолета в лицето му — ние се нуждаем от хаос.

„Какъвто ще предизвика един мъртъв президент“.

— Сбогом, Джими.

— Сбогом, Тереза.

Той трепна и се дръпна назад, когато Аманда — седнала на леглото зад майка си — замахна със стойката на системата и стовари тежката й основа върху главата на съпругата му.

Изхрущя кост и от носа на Тереза бликна кръв.

Тя рухна с объркано изражение.

Първата й емоция, откакто беше извадила пистолета.

Джими се завтече към оръжието — стрелбата в коридора беше престанала. Понечи да се наведе, когато вратата се отвори с трясък.

Обърна се, молейки се това да са хората му от Сикрет Сървис, че са оцелели при засадата.

Но днес явно не беше негов ден.

Две униформени жени се втурнаха вътре с насочени напред оръжия.

Охраната на първата дама.

Замръзнаха, когато видяха безжизнено лежащата Тереза.

В коридора зад тях по хлъзгавия от кръв под се промъкна дребна фигура. Младежът също държеше пистолет.

Два гърмежа.

Два куршума в тила на жените.

След което младежът изчезна.

Аманда още седеше на леглото си със стойката в ръка.

— Кой беше това?

Джими си представи лицето на момчето — анализатора, когото беше видял преди. Не помнеше името му, но знаеше със сигурност едно нещо.

— Моят нов най-добър приятел.

12 юли, 10,10 ч.

Вашингтон, окръг Колумбия

Пейнтър стоеше край леглото на Аманда в Университетската болница „Джордж Вашингтон“. Беше прегърнал през кръста Лиза, която преглеждаше показателите на младата жена. Майката и детето бяха преместени тук преди седмица, малко след оповестяването на чудодейното оцеляване на президента след опита за покушение.

Джеймс Гант беше в същата болница, два етажа по-горе, в отделно охранявано крило, където се преструваше, че се възстановява след операцията. Само онези, които знаеха истината, имаха достъп до него. Стрелецът си остана загадка, допълнителен материал за безбройните конспиративни теории около атентатите на президенти.