Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Попадна на схема за евакуация пред входа на тоалетната. Именно това откритие промени безмозъчното бягство в зародиш на план. Скри се вътре, за да помисли, да реши кой е най-добрият начин на действие.

Схемата показваше, че се намира в средното ниво от общо три, някъде в северозападния му квадрант. Картата показваше най-краткия път до повърхността, но тя не смееше да тръгне по него. Щяха да я очакват и най-вероятно вече бяха разположили охрана там.

Охранителите сигурно очакваха от нея да тръгне нагоре, когато стигне стълбището. Затова трябваше да продължи надолу. Забеляза, че на картата червената зона не продължава на третото ниво. Видя коридор, който пресичаше комплекса и минаваше под червената зона. Можеше да го използва, за да стигне до другата част на комплекса, където следящите очи щяха да са по-малко или изобщо да липсват. Имаше отбелязан изход в една лаборатория, която стърчеше от плана.

Именно това беше целта й.

Премести схванатия си крак — искаше да погледне отново картата и да започне болезненото си бягство към изхода. Тъкмо пръстите й докоснаха линолеума, вратата се отвори. Лампите светнаха и я ослепиха след дългото бягство през сумрачни коридори и тъмни стаи.

Натрапникът влезе, като си подсвиркваше небрежно.

Малко вероятно бе да е човек от охраната.

Съдейки по свиренето и тежката походка, беше мъж. Лиза се молеше да отиде до писоарите, но подсвиркването приближи кабинките. Тя стисна още по-силно ножа, като мислено го подканваше да се махне.

„Не тази. Избери си друга.“

Молбата й бе чута и мъжът влезе в съседната кабинка, най-близката до вратата. Лиза нарочно я беше пропуснала, опасявайки се именно от подобна ситуация. Щеше да го изчака да приключи, да остане още минута, след което да продължи.

Точно в този момент, може би събудено от подсвиркването, бебето в ръцете й се размърда, сви и отпусна набръчкани юмручета и се прозя беззвучно. Но Лиза знаеше, че това няма да продължи така.

Трябваше да се махне, преди детето да е издало звук и да ги издаде. Не знаеше колко време мъжът ще остане тук. Чу тракане на колан, сваляне на цип и шепот на смъкнати панталони, последван от дълга въздишка на облекчение.

Май щеше да се забави.

Свирукането се възобнови.

Лиза не можеше да рискува да бъде заварена тук, ако бебето се разплаче. Внимателно свали здравия си крак на земята и се завъртя на болния, като се опитваше да предпази глезена. Хвана ножа с уста и задържа бебето в едната си ръка. За щастие беше прекарала много нощи, помагайки на Кат с нейните деца.

Не беше заключила кабинката си. Каква полза от подобно нещо? Затова побутна кукичката и бавно отвори вратата, колкото да се измъкне навън.

„Мога да го направя“.

И тогава бебето тихо изскимтя.

Лиза замръзна. Подсвиркването спря. Резето на кабинката изщрака.

Умът й незабавно превключи на друга мантра. КБПК?

Как би постъпила Кат?

Изрита вратата точно когато започна да се отваря, и тя блъсна мъжа в лицето. Той полетя назад и Лиза го последва, ножът вече беше в ръката й. Мъжът вдигна глава и тя замахна към оголеното му гърло. Острото острие за ампутация, предназначено да реже твърд хрущял и сухожилия, се представи безупречно. Ножът преряза кожа, мускули и трахеята, задушавайки опита му да изпищи. От прекъснатата сънна артерия бликна кръв. Мъжът загъргори и се свлече от тоалетната чиния. Ръцете му се вкопчиха във врата, очите му се изцъклиха от шок. Вече бе мъртъв, но не го осъзнаваше.

„Ето как би постъпила Кат“.

Обърна се, като внимаваше да не стъпва в кръвта и да остави следи след себе си. Затвори кабинката, отиде до вратата и изгаси осветлението. Отсъствието на мъжа сигурно щеше да остане незабелязано. Тя щеше да е далеч, преди някой да се е усетил.

Надникна навън. Коридорът бе празен. И точно когато излезе, някой извика името й на висок глас, който отекна из комплекса.

Лиза замръзна.

Оказа се, че е просто високоговорител. Гласът беше мъжки и този път не бе минал през компютърна обработка. Не беше южняшкият говор на Робърт Гант, нито британският акцент на Едуард Блейк.

Беше на друг човек.

— Доктор Лиза Къмингс! Това е единственото и последно предупреждение! Предайте се с детето на първия срещнат или смъртта на приятелката ви ще тежи на вашата съвест.

В коридора пред нея оживя монитор, последван от други. Явно предаваха съобщението из целия комплекс.

Лиза се премести, колкото да види непознатия на екрана. Беше в лабораторно облекло със свалена качулка и хирургическа маска. Зад него се виждаше доктор Блейк. Картината неочаквано се смени и показа Кат пред дулото на пистолет, застанала до затворена метална врата. В ръката си като че ли носеше метална тръба и нещо като малък щит.