Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— За наказание и за да осъзнаете опасността, пред която е изправена, ще ви направим малка демонстрация, за да разберете напълно.

Вратата се отвори и ярката слънчева светлина заслепи камерата. На екрана се появи поляна с редица дъбове в далечината. Кат беше изблъскана навън, спъна се и заслони очи с малкия щит, за да се предпази от слънцето.

— Предай се сега или положението й ще се влошава с времето. Това е единственото предупреждение.

Лиза не се нуждаеше от време, за да решава.

КБПК?

Знаеше какво би поискала Кат от нея.

Забърза по коридора — не за да се предаде, а за да избяга, докато очите на повечето са приковани към екраните в очакване на кървавия спорт, който предстоеше — какъвто и да бе той. А по щита и сопата беше ясно, че предстои някакво подобие на гладиаторска битка.

Хващаше отделни сцени, докато бягаше с детето. Засега то пак беше утихнало, сигурно приспано от люлеенето. Лиза зърваше от време на време Кат, която газеше във високата трева на поляната.

„Внимавай“ — мислено каза тя на приятелката си.

Кат бродеше през високата до бедрото й трева. Носеше малък твърд стоманен щит, закрепен с ремъци за ръката й. В другата си ръка държеше еднометрова куха тръба. Дишаше дълбоко, приготвяше тялото си, вкарваше кислород в мускулите. Сетивата й се изостриха.

Високата трева беше зелена и ухаеше на лято; ароматът се засилваше, когато Кат мачкаше стръковете. Краищата на дрехата й се закачаха в тръни. До ушите й достигна чуруликане на птица, едва доловимо на заден план, както и далечен грохот на вода на северозапад и нежният шепот на вятъра в листата.

Знаеше, че скоро ще се появят ловци.

Беше чула какво си говорят двамата учени — Филдинг и Блейк, докато я подготвяха и решаваха кои оръжия да изпробват.

„Бойното поле е върховното изпитание за естествения отбор — беше обяснил Филдинг на другия изследовател. — Оцеляването е основният двигател на еволюцията. И положението с нашите поди не е по-различно. За да могат да се учат, те трябва да бъдат тествани на терен, калени в битка. С всяко ново предизвикателство в кибернетичните им мозъци ще се образуват и растат нови синапси. И ние трябва да изпитаме устройствата във все по-трудни ситуации“.

Кат беше видяла тези хексаподи, както ги наричаха — подобни на раци машини за убиване от титан, с остри като бръснач крака, двуостри ками и шила. На работната маса имаше и други варианти. Най-зловещият приличаше на голям надут кърлеж с тънки като ледокопи крака.

Зад работната маса, по-навътре в лабораторията, имаше и по-големи творения на различен етап от разработка, достигащи до размерите на малки черни мечки.

Кат вървеше през поляната, като изпробваше тежестта на щита и въртеше тръбата, за да оцени баланса й.

„Досега пускахме хексаподите срещу невъоръжени противници — беше завършил Филдинг. — Днес ще ги изпробваме срещу следващото ниво — щитове и тъпи оръжия. Ще ги пускаме на вълни, като всеки път ще увеличаваме броя им, докато не се научат, адаптират и победят опонента си“.

Шумолене отляво я накара да застане нащрек. Рязко се завъртя и свали ниско щита. Тревата се размърда, когато нещо се понесе през нея, разсичайки поляната като перката на акула. Кат видя други четири следи, които заобикаляха по-отдалеч и се опитваха да я изненадат отстрани и отзад.

Явно бяха способни да действат координирано.

Полезна информация.

Хексаподите се носеха през поляната с бързината на хрътки. Кат знаеше, че няма шанс да стигне до дърветата, затова не се и опита. Налагаше се да ги посрещне тук и да използва първата вълна, за да се учи и адаптира — разбира се, стига да оцелееше.

Никъде не беше казано, че тя не може да се развива също толкова бързо, колкото и противниците й.

Първо, не биваше да остава сред висока трева. Трябваше да ги следи по-добре. През оставащите й секунди използва щита като преса, за да смачка тревата около себе си, като я газеше навън, образувайки по този начин по-дебела естествена палисада. Остави една част отворена, нещо като вход в малкото й гнездо.

Първият хексапод улучи палисадата странично и се оплете в стената от отъпкана трева. Кат видя блясъка на титаниевата черупка и заби тръбата си в нея, като натисна с цялата си тежест. Металът захрущя под тарана й. Атаката не уби създанието, но извади от строя сензорната му система и хексаподът започна да кръжи слепешком по спирала.

Другите четири вероятно споделиха по безжичен път опита на първия и се отказаха от пряка атака. Събраха се в кръг, след което единият се отдели и се стрелна през отвора, долавяйки цепнатината в защитата й — без да знае, че това е капан.