Джеймс Ролинс - Шестото измиране

— Мисля, че вече е заспал — каза тя.

„И по-добре“.

Качи се горе и тръгна по коридора към стаята на баща си. Вратата бе леко открехната. Грей тихо влезе и отиде до леглото.

Извади от джоба си ампула и спринцовка.

Преди няколко дни бе разговарял с доктор Кендъл Хес за средството срещу творението на Кътър Елвс. Хес смяташе, че препаратът може да подобри състоянието на хора с други неврологични заболявания. Грей постави въпроса директно и още същата вечер доставиха ампулата на адреса му.

Сега той напълни спринцовката.

Навремето, сякаш преди десетилетия, му беше предложен подобен избор — нещо, което би могло да помогне на баща му. В крайна сметка той го изля в канала, тъй като смяташе, че трябва да се научи да приема неизбежното, а не да се изправя срещу нещо, срещу което не може да се бори.

Вдигна спринцовката и леко натисна буталото, докато не изкара капчица от иглата.

„Майната му на това!“

Думите на Сейчан отекнаха в съзнанието му.

„...да се бориш за него...“

Наведе се, заби иглата в ръката му и натисна буталото. Извади спринцовката преди клепачите на баща му да се вдигнат.

— Грей, какво правиш? — попита баща му.

„Боря се за теб...“

Наведе се и целуна баща си по челото.

— Просто наминах да ти кажа лека нощ.

Групата се движи бавно през джунглата, в колона по един. Намалели са много, откакто са започнали дългия преход. Следват ги отзвуци от огън, скали и разруха. Помнят как копаят със силните си нокти, как откриват стари тунели, които ги отвеждат в тази безкрайна гора, най- сетне свободни. Помнят кръвта и смъртта. Помнят предателството и болката. Помнят синята искра и жилещата стомана.

Паметта им е дълга.

А омразата — още по-дълга.

Време е да вземем скалпела и да разрежем романа, за да разделим истината от измислицата. Намираме се на прага на някои критични промени в света. И макар повечето хора да не са съгласни, че планетата преживява своето шесто масово измиране, пътищата, по които можем да поемем оттук нататък като вид, като общество, се разделят в множество различни посоки. Една от целите на тази книга е да тръгне по някои от тези пътища и да види накъде биха ни отвели те. Но докъде сме стигнали вече по тях? Да видим.

Първо, романът се занимава с реалното разцепление, съществуващо в момента в природозащитното движение — между старите природозащитници и ново поколение еколози, между привържениците на запазването на видовете и синтетичните биолози, дори между тези, които искат да спрат измирането, и онези, които го приветстват. Следните четири книги изиграха огромна роля в изграждането на тази история и са чудесен източник за всеки, който се интересува от повдигнатите в романа теми:

Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves от George M. Church и Ed Regis (New York: Basic Books, 2012).

The Sixth Extinction: An Unnatural History от Elizabeth Kolbert (New York: Henry Holt, 2014).

Apocalyptic Planet: Field Guide to the Future of the Earth от Craig Childs (New York: Vintage, 2013).

Countdown: Our Last, Best Hope for a Future on Earth? от Alan Weisman (New York: Back Bay Books, 2014).

Но да погледнем някои подробности, като започнем с

Науката

Синтетична биология

Когато става въпрос за създаването на изкуствен живот, нещата се развиват по-бързо, отколкото аз мога да напиша този роман. Ето една кратка хронология, съдържаща повдигнатите в книгата теми, но която едва докосва повърхността:

2002: Създаден е първият изкуствен вирус в лаборатория.

2010: Екипът на Крейг Вентър създава първата жива синтетична клетка.

2012: Успешно създаване на КНК (ксенонуклеинова киселина).

2013: Създаване на първата функционираща хромозома от изходни материали.

Май 2014: Институтът Скрипс добавя нови букви в генетичната азбука.

КНК

Много лаборатории създадоха различни вериги КНК. Тя се оказа по-издръжлива и да, на теория може да се използва като заместител на ДНК у всички живи организми. Освен това се смята, че в миналото е била господстваща форма на живот на планетата. Така че дали е възможно някаква изолирана общност от такива организми да е оцеляла някъде, скрита в някоя биосфера в сянка? Само времето ще покаже.

Улеснена адаптация

Целта на изследванията на доктор Кендъл Хес — откриването на начини за усъвършенстване на видовете, за да бъдат по-пригодени към промените в средата — се преследва активно в лаборатории от реалния свят.