Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Не се притеснявай. Пак ще бъдеш с тези дрехи. Провървя ни страхотно. Заприказвах Харви на улицата и онзи непрокопсаник взе, че ме покани на чай в хотел „Рандолф“. Отвърнах, че не ми е възможно, но му казах да дойде в кабинета ми в „Кларъндън“. Стивън предложи да повикаме и вас.

— Хитро се е сетил — отбеляза Джеймс. — Тъкмо няма да се налага да разиграваме театрото на самото градинско увеселение.

— Дано не стане като в приказката за хитрата сврака с двата крака — подметна Жан-Пиер.

— Поне няма да ни гледат, ще ни бъде по-лесно — каза Робин. — Винаги съм смятал, че не е особено разумно да се размотаваме по улиците заедно с Харви Меткаф.

— С него не е разумно да правим нищо — въздъхна Жан-Пиер.

— В четири и петнайсет ще отида в „Кларъндън“ — продължи Робин. — Ти, Жан-Пиер, ще дойдеш малко след четири и двайсет, а ти, Джеймс, се появи в четири и двайсет и пет. Но следвайте първоначалния план, дръжте се така, все едно вече сте се запознали с него на градинското увеселение и после сте откликнали на поканата ми да дойдете заедно в „Кларъндън“.

Стивън предложи на Харви да се върнат в „Кларъндън“ — щяло да бъде неприлично да закъсняват за срещата със заместник-ректора.

— Ама разбира се! — Харви си погледна часовника. — Майко мила, вече е четири и половина.

Тръгнаха си от градинското увеселение и забързаха към „Кларъндън“, който се намираше в дъното на Брод стрийт. Докато вървяха, Стивън обясни, че „Кларъндън“ е нещо като Белия дом на Оксфорд, където всички началници и служители в университета разполагат със стаи.

Огромната, великолепна сграда е строена през XVIII век и непосветеният би си помислил, че тук се помещава поредният колеж. Няколкото стъпала водят към внушително преддверие и след като влезете вътре, разбирате, че величественото старо здание е пригодено с възможно най-малко промени за работни кабинети.

Портиерът поздрави Стивън и Харви.

— Заместник-ректорът ни чака — поясни Стивън.

Портиерът бе доста изненадан, когато преди четвърт час Робин се бе появил и му беше казал, че господин Хабакук го е помолил да го почака в кабинета му — макар и Робин да беше издокаран в академична тога, портиерът го погледна мнително, понеже знаеше, че най-малко още час заместник-ректорът, пък и всички други от ръководството на университета ще бъдат на градинското увеселение. Сега, след като дойде и Стивън, човекът се почувства малко по-спокоен. Още помнеше банкнотата от една лира стерлинга, която беше получил за обиколката из сградата.

Отведе Стивън и Харви в стаята на заместник-ректора и ги остави, прибирайки в джоба си поредната банкнота от една лира.

Кабинетът на заместник-ректора беше доста скромен и покрай бежовия килим и светлите стени човек би си помислил, че тук работи някой служител средна ръка, ако над мраморната камина не висеше великолепна картина на Уилсън Стиър с изобразен на нея селски площад във Франция.

Робин се беше загледал през големия прозорец, обърнат към Бодлиановата библиотека.

— Добър ден, заместник-ректоре!

Робин се обърна рязко.

— О, добре дошли, професоре!

— Помните ли господин Меткаф?

— Помня го, как да не го помня! Много се радвам да ви видя отново!

Робин потрепери. Единственото, което му се искаше сега, беше да се прибере вкъщи. Побъбриха няколко минути. Още едно почукване — влезе Жан-Пиер.

— Добър ден, господин главен секретар.

— Добър ден, заместник-ректоре! Добър ден, професор Портър.

— Нека ви представя господин Харви Меткаф.

— Приятно ми е, драги господине.

— Господин главен секретар, искате ли…

— Къде е този човек, Меткаф де?

Тримата застинаха като вцепенени: в стаята нахълта мъж, който се подпираше на бастун и изглеждаше най-малко на деветдесет години. Той докуцука при Робин, намигна, кимна и рече високо и пресипнало:

— Добър ден, заместник-ректоре!

— Добър ден, Хорсли!

Джеймс отиде при Харви и го побутна с бастуна — да се увери, че е от плът и кръв.

— Чел съм за теб, млади момко.

От трийсетина години не му бяха викали млади момко. Останалите погледнаха възхитени Джеймс. Никой от тях не знаеше, че последния курс в университета Джеймс е играл с голям успех „Скъперникът“. Той отново се беше вживял в същата роля сега, когато трябваше да изиграе финансовия директор на Оксфордския университет — и Молиер би се гордял с него. Джеймс продължи:

— Проявил си голяма щедрост към Харвардския университет.

— Много мило, че го споменавате, драги ми господине — отвърна почтително Харви.