Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— То оставаше да не искам! — възкликна Харви.

— Добър ден, господин заместник-ректор, нека ви представя господин Харви Меткаф.

Робин си свали шапката и кимна. Стивън също му се поклони, но още преди да е добавил нещо, Робин подхвана:

— Вие да не сте същият Меткаф, който помага толкова много на Харвардския университет?

Харви се изчерви и се усмихна на двете момченца, хванали пеша на тогата.

Робин продължи:

— За мен е голямо удоволствие, господин Меткаф. Дано ви е интересно в Оксфорд. Имайте предвид, че не всеки се радва на щастието да го развежда носител на Нобелова награда.

— Изключително приятно ми е, господин заместник-ректор, и ми се ще да помогна по някакъв начин и на вашия университет.

— Каква прекрасна новина!

— Вижте, господа, отседнал съм в хотел „Рандолф“, на две крачки оттук. За мен ще е голямо удоволствие, ако по-късно днес следобед наминете да пием заедно чай.

За миг Робин и Стивън се стъписаха. Харви отново ги беше изненадал. Толкова ли не знаеше, че точно на празника на университета заместник-ректорът нямаше и една свободна минута и не му беше до гости и чайове?

Пръв се окопити Робин.

— Опасявам се, че ще ми бъде доста трудно. Сам разбирате, че в ден като този имам много задължения. Защо не ми погостувате вие в „Кларъндън“? Там ще имаме възможност да си поговорим по-задушевно.

Стивън начаса го подкрепи.

— Много мило от ваша страна, господин заместник-ректор. В четири и половина удобно ли е?

— Да, да, професоре, много е удобно.

Робин се постара да не издава с нищо, че му иде да хукне и да се скрие вдън земя. Бяха разговаряли някакви си пет минути, а му се струваше, че е минала цяла вечност. Нямаше нищо против да се вживее в ролята на журналист или на хирург американец, но наистина му беше страшно неприятно да се прави на заместник-ректор. Беше сигурен, че ей сега ще се появи някой, който да го изобличи в измама. Добре че повечето студенти си бяха заминали още предната седмица. Почувства се още по-неудобно, когато някакъв турист започна да щрака с фотоапаратчето и да го снима.

Харви беше преобърнал плана им с краката нагоре. Стивън се сети за Жан-Пиер и Джеймс — гвоздея на малкото театро, което разиграваха. Те двамата сега чакаха дегизирани зад навеса, където раздаваха чай на градинското увеселение в парка на колеж „Тринити“.

— Дали, господин заместник-ректор, да не поканим и главния секретар заедно с финансовия директор?

— Браво на вас, професоре, добре сте се сетили. Ще ги повикам да дойдат и те. Не всеки ден на крака ни идва такъв изтъкнат филантроп. А сега, драги ми господине, трябва да ви оставям, време е да отида на градинското увеселение. За мен, господин Меткаф, беше чест да се запознаем. Очаквам с нетърпение да ви видя отново в четири и половина.

Ръкуваха се радушно и Стивън поведе Харви към колежа „Ексетър“, а Робин се завтече към малката стаичка, която математикът му беше осигурил в колежа „Линкълн“. Влезе вътре и се отпусна тежко на стола.

— Да не ти е зле, тате? — попита Уилям, по-големият му син.

— Добре съм, синко.

— Ще си получим ли сладоледа и кока-колата, които ни обеща, ако си мълчим?

— То се знае, че ще ги получите — потвърди Робин.

Смъкна дегизировката: тогата, качулката, връзката и лентите, и ги прибра в куфара. Изскочи на улицата тъкмо когато истинският заместник-ректор — господин Хабакук, излизаше от колежа „Джизъс“ на отсрещния тротоар очевидно за да отиде на градинското увеселение. Робин си погледна часовника. Ако се бяха забавили само с пет минути, щяха да се издънят с гръм и трясък.

През това време Стивън приключи с обиколката по колежите и се насочи към „Шепърд и Удуърд“, магазина, осигуряващ академичните тоги. Чудеше се как да се измъкне поне за миг-два, за да съобщи на Джеймс какво става. Спря заедно с Харви пред витрината на магазина.

— Какви великолепни тоги!

— Това е тогата на доктор по литература. Искате ли да пробвате една, за да се видите как изглеждате?

— О, на драго сърце. Но дали ще ми разрешат? — попита Харви.

— Сигурен съм, че няма да имат нищо против.

Влязоха в магазина, Стивън още беше пременен с тогата на доктор на науките.

— Изтъкнатият ми гост би искал да види тогата на доктор по литература.

— Разбира се, господине — отвърна младичкият продавач, който нямаше никакво намерение да влиза в препирня с един университетски преподавател.

Скри се в склада и се върна с великолепна червена тога със сиви кантове отпред и с черна кадифена шапка с увиснала периферия. Без дори да трепне, Стивън подкани: