Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

— Causa hujus convocationis est ut…

— Какво казва?

— Обяснява ни защо сме тук — отговори Стивън. — Ще се опитам да ви превеждам.

— Ite Bedelli — оповести ректорът и огромната врата се отвори, та жезлоносците да доведат от Богословския факултет хората, определени да получат тази година почетните научни степени на Оксфорд.

Всички затаиха дъх и избраниците влязоха, предвождани от официалния оратор 52 52 Длъжност в Оксфордския университет. Официалният оратор държи слово при откриването на тържествени събрания и представлява университета на различни тържества. — Б.пр. на университета, господин Дж. Дж. Грифит, който ги представи един по един на ректора, като изложи на остроумен съвършен латински техните научни постижения.

Преводът на Стивън обаче беше твърде свободен и бе разкрасен с намеци, че степените на щастливците са плод колкото на принос към науката, толкова и на финансова щедрост.

— Това е лорд Еймъри. Хвалят го за всичко, което е сторил за попрището на просветата.

— Колко е дал?

— Беше министър на финансите. Това пък е лорд Хейлшам. Осем пъти е бил министър, включително на образованието, накрая стана и лорд канцлер 53 53 Един от най-важните членове на кабинета и председател на Камарата на лордовете. Върховен представител на съдебната власт, председател на юридическата комисия към Тайния съвет и пазител на държавния печат. — Б. пр. . Двамата с лорд Еймъри са удостоени със званието доктор по гражданско право.

Харви разпозна актрисата лейди Флора Робсън, почетена за дългогодишните си сценични изяви — Стивън обясни, че й е присъдено званието доктор по литература, каквото имал и поетът сър Джон Бетджеман. Ректорът връчи на всички грамотите, ръкува се с тях и им посочи да седнат на първия ред от полукръга.

Последният, удостоен с научна степен, беше сър Джордж Портър, директор на Кралския институт и носител на Нобелова награда. Той си получи грамотата за доктор на науките.

— Мой съименник, но не сме роднини. Е, вижда му се вече краят — поясни Стивън. — Остава да чуем малко проза от преподавателя по поезия Джон Уейн, който ще ни разкаже за дарителите на университета.

Господин Уейн изнесе кратко заключително слово, продължило към дванайсетина минути, и Стивън се зарадва на образния език, който и двамата с Харви разбираха. Почти не се заслуша в дългия списък на отличените с награди студенти, който прочетоха в края на тържеството.

Ректорът се изправи и изведе шествието от залата.

— Накъде тръгнаха? — попита Харви.

— Ще обядват в „Ол Соулс“, към тях ще се присъединят и други почетни гости.

— Божичко, бих дал всичко да присъствам и аз.

— Уредил съм го — отвърна Стивън.

Харви бе изумен.

— Как успяхте, професоре?

— Главният секретар остана възхитен от интереса, който проявявате към Харвардския университет, и според мен в секретариата се надяват да ви бъде възможно да помогнете мъничко и на Оксфорд, особено след блестящата победа на хиподрума „Аскот“.

— Чудесна идея! Как не съм се сетил досега?

Стивън се престори, че това не го интересува особено, всъщност обаче тайничко се надяваше, че до вечерта Харви все ще се сети. Истината беше, че главният секретар не бе и чувал за Харви Меткаф, но тъй като след този семестър Стивън си заминаваше, един негов приятел от „Ол Соулс“ го беше включил в списъка на поканените.

Отидоха в „Ол Соулс“, който се падаше точно срещу театър „Шелдън“, от другата страна на улицата. Стивън се помъчи — без особен успех, да обясни на Харви какво точно представлява „Ол Соулс“. Всъщност и за самите обитатели на Оксфорд колежът си оставаше донякъде загадка.

— Пълното му име — подхвана Стивън — е колеж „Ол Соулс ъф дъ Фейтфул Дипартид“ 54 54 Букв. Всички души на благочестивите покойници (англ.). — Б.пр. , наречен е така в чест на победителите от Аженкур 55 55 През 1415 г., по време на Стогодишната война английският крал Хенри V разгромява край това селце в Северна Франция войската на французите. — Б.пр. . Сградата е строена за параклис, където да се четат молитви за душите им. Мястото на колежа в днешния научен живот наистина е уникално. Съветът на „Ол Соулс“ е своеобразно общество на завършилите Оксфордския университет, и англичани, и чужденци, със забележителни постижения главно в науката, но има и хора, оставили диря и в други области на живота. В колежа не се приемат студенти и на непосветените им се струва, че той прави каквото си иска с огромните парични средства, които получава, и с интелектуалния си потенциал.