Джефри Арчър - Нито пени повече, нито пени по-малко

Стана и изведе госта си от хотел „Рандолф“. Тръгнаха по Брод стрийт и си намериха чудесно местенце точно пред театър „Шелдън“ — щом видяха моравата му тога, полицаите изтикаха встрани насъбралите се. След няколко минути откъм Търл се зададе и шествието. Полицията спря движението и изтласка множеството на тротоара.

— Кои са тези, дето носят жезлите отпред? — полюбопитства Харви.

— Това са жезлоносците, охраняват символично шествието на ректора.

— Да, така безспорно си е по-сигурно. Въпреки че това тук не е нюйоркският Сентръл Парк.

— Съгласен съм — рече Стивън, — но такава е традицията, спазва се от три века. А традициите в Англия умират трудно.

— Кой е тоя, дето върви зад жезлоносците?

— Мъжът с черната тога, обточена със сърма, е ректорът на университета, придружаван от помощника си, наричан паж. Сега ректор на Оксфордския университет е достопочтеният Харолд Макмилън, който в края на петдесетте и началото на шейсетте беше министър-председател на Великобритания.

— А, да, сещам се. Опита се да вкара Великобритания в Европа, но Де Гол му се опъна.

— Да, помним го и с това. След него върви заместник-ректорът, господин Хабакук, който е и ректор на колежа „Джизъс“.

— Обърках се като пиле в кълчища, професоре.

— За ректор е избиран изтъкнат англичанин, завършил Оксфордския университет, а заместник-ректорът е виден представител на самия университет и обикновено се излъчва измежду ректорите на колежите.

— Сега вече май схванах.

— И така, после идва главният секретар, господин Кастън, преподавател в колежа „Мъртън“. Той е най-високопоставеният администратор в университета. Пряко подчинен е на заместник-ректора и на Съвета на Оксфордския университет, своеобразната университетска управа. След него вървят старши инспекторът господин Камбъл от колежа „Устър“ и младши инспекторът, преподобният доктор Бенет от Новия колеж.

— Какво ще рече инспектор ?

— Вече седемстотин години инспекторите отговарят за дисциплината и доброто поведение в университета.

— Моля? Нима тия двама старчоци могат да озаптят девет хиляди луди глави?

— Помагат им булдозите — поясни Стивън.

— Е, това вече е друго. Всеки ще си прави сметката, ако има насреща си два разлютени английски булдога.

— Не, не ме разбрахте — възрази Стивън, едвам се сдържаше да не прихне. — Булдози се наричат хората, които помагат на инспекторите да поддържат реда. И в края на шествието виждате мъжете, облечени в крокодилско зелено, това са ректорите на колежи, които са доктори на университета, след тях идват докторите на университета, които не са ректори, и накрая са ректорите, които не са доктори на университета — в тази последователност.

— Знаете ли, Род, чуя ли доктори, и ми настръхва косата — представям си само болка и пари.

— Тия доктори тук са други — поправи го Стивън.

— Както и да е. Шествието много ми харесва, но не очаквайте от мен да разбера нещо, вижда ми се сложничко.

Стивън се взря внимателно в лицето на Харви. Той пиеше с очи гледката пред себе си и се беше поуспокоил.

— Сега всички ще се отправят към театър „Шелдън“ и хората от шествието ще седнат в полукръга.

— Прощавайте, но какъв точно кръг е тоя полукръг?

— Полукръг се наричат подредените на дъга седалки в театъра, известни с това, че са най-неудобните в Европа. Но вие не се притеснявайте. Благодарение на подчертания ви интерес към образованието в Харвардския университет успях да уредя по-удобни места. Имаме време да влезем в театъра преди шествието.

— Както кажете, Род. Водете. Нима вие тук знаете какво става в Харвардския университет?

— Че защо да не знаем, господин Меткаф! В университетските среди се славите като щедър човек, който финансира стремежа към върхови постижения в науката.

Стивън отведе Харви на местата, запазени за тях на балкона, така че Харви да няма възможност да разгледа отблизо присъстващите на тържеството. Всъщност високопоставените представители на университетското ръководство, които застанаха долу в полукръга, бяха забулени от глава до пети с тогите, шапките, връзките, яките и другите финтифлюшки — и родните им майки нямаше да ги познаят. Органистът изсвири последните акорди и всички насядаха по местата си.

— Органистът — обясни Стивън — е от моя колеж. Преподавател по музика е, освен това ръководи хора.

Харви не можеше да откъсне очи от полукръга и хората в моравите тоги. Не беше виждал никога през живота си подобно чудо. Музиката заглъхна, ректорът се изправи и се обърна към насъбралите се на развален латински: