Джефри Арчър - Професионалистът

Меги прочете изречението втори път и ръцете й се разтрепериха.

— Мили боже! — възкликна тя на глас.

Отново погледна часовника си — 6:20. На телевизионния екран Лиза Макрий показваше коледна украса.

— Празнична коледна украса, в поставянето на която децата могат да ви помогнат — заяви тя весело. — Сега се връщаме към темата за коледните дръвчета.

Меги превключи на пети канал. Млада жена разсъждаваше по въпроса дали планираната от Жеримски визита ще повлияе на лидерите в Сената, преди да гласуват законопроекта на президента.

— Хайде, хайде — нетърпеливо извика Меги.

Накрая говорителката, съобщи:

— А сега повече информация за катастрофата на „Джордж Вашингтон паркуей“. Свързваме се с нашия кореспондент от мястото на инцидента — Лиз Фулъртън.

— Благодаря, Джули. Застанала съм по средата на „Джордж Вашингтон паркуей“, където приблизително в три и петнадесет сутринта имаше трагичен инцидент. Преди малко интервюирах свидетел, който разказа пред Канал 5 какво е видял.

Камерата се фокусира върху мъж, който явно не бе очаквал да се появи по телевизията тази сутрин.

— Навлизах във „Вашингтон“, когато видях камион с пясък да изсипва товара си на магистралата, принуждавайки колата зад него рязко да завие и да загуби контрол. Колата се плъзна по пътя, надолу по брега и изчезна в река Потомак.

Камерата показа общ изглед към реката, а сетне — група водолази от полицията, преди отново да се върне към репортерката.

— Като че ли никой не е сигурен какво точно се е случило — продължи тя. — Възможно е дори шофьорът на камиона с пясък, който е седял високо горе в кабината си, да е продължил пътя си, без да има представа за катастрофата.

— Не! Не! — изпищя Меги. — Дано не е тя!

— Зад мен можете да видите водолазите от полицейските части, които вече откриха превозното средство — несъмнено „Фолксваген Пасат“. Те се надяват да го извадят на повърхността през следващия час. Самоличността на шофьора още не е установена.

— Не! — повтори Меги. — Моля те, Боже, дано не е Джоан!

— Полицията издирва шофьора на черен мерцедес, който вероятно е видял катастрофата, за да помогне в разследването. Ще се видим след час, когато се надявам да ви информирам по-подробно. Дотогава…

Меги се втурна в коридора, грабна палтото си и излезе от къщата. Скочи в колата си и въздъхна с облекчение, когато тойотата веднага запали. Тя бавно подкара по „Ейвън Плейс“, преди да увеличи скоростта на Двадесет и девета улица. Насочи се на изток по Ем стрийт в посока на „Паркуей“.

Ако бе погледнала в огледалото за обратно виждане, щеше да забележи малък син форд, който я следваше. Човекът, седнал до шофьора, набра един секретен номер.

— Господин Джаксън, радвам се, че дойдохте да ме видите отново.

Джаксън бе изненадан от любезността на Николай Романов, особено след като бе наясно, че няма друг избор.

Първата среща бе по молба на Джаксън и очевидно не бе сметната за „губене на време“, тъй като Сергей все още тичаше със здрави крака. Всяка следваща среща бе по инициатива на Романов, който го уведомяваше за последните си планове.

Царя се облегна на стола си и Джаксън забеляза неизменната чаша с безцветна течност на масичката до него. Спомни си за реакцията на възрастния мъж, когато бе задал въпрос и бе очаквал той да му отговори.

— Мога да ви зарадвам, господин Джаксън, че с изключение на един-единствен проблем, който остава да бъде разрешен, всичко необходимо за бягството на колегата ви е уредено. Сега е нужно само господин Фицджералд да се съгласи с нашите условия. Ако сметне, че е неспособен да го направи, няма да мога да сторя нищо, за да предотвратя обесването му в осем часа утре сутринта — каза Романов с равен, лишен от чувства глас. — Позволете ми да ви разкажа какво сме планирали, в случай, че той реши да сътрудничи. Уверен съм, че като бивш заместник-директор на ЦРУ, вашите забележки ще ни бъдат от полза.

Възрастният мъж натисна бутон, вграден в дръжката на стола, и вратите в далечния край на стаята се отвориха незабавно. Влезе Алексей Романов.

— Познавате сина ми, нали? — поиска потвърждение Царя.

Джаксън погледна към мъжа, който винаги го придружаваше до Зимния дворец, но рядко говореше. Кимна.

Младият човек отмести встрани един изящен гоблен от четиринадесети век, на който бе изобразена битката за Фландрия. Зад него бе монтиран голям телевизионен екран. Плоският сребрист екран бе някак не на място в разкошната обстановка наоколо, но по същия начин изглеждаха собственикът и неговите подчинени, помисли си Джаксън.