Джефри Арчър - Професионалистът

Джоан прехвърли рисунката с молив в турския вестник, изобразяваща дьо Вилие, в собствения си компютър, и я увеличи, докато не изпълни екрана. Уголеми очите до действителния им размер. Сега бе сигурна в самоличността на мъжа, който щеше да бъде съден в Санкт Петербург.

Джоан погледна часовника си. Беше малко след два. Тя вдигна слушалката и набра номера, знаеше го наизуст. Равномерният сигнал звуча известно време, преди сънен глас да отговори:

— Кой е?

Джоан само съобщи:

— Важно е да те видя. Ще бъда при теб след около час — и затвори телефона.

Няколко минути по-късно и друг човек бе събуден от телефонен звън. Той изслуша съобщението внимателно, преди да отвърне:

— Ще ускорим първоначалния план с няколко дни.

Конър застана на подсъдимата скамейка и огледа залата. Очите му първо се спряха на съдебните заседатели. Дванадесет добри мъже. Дали? Малко вероятно. Нито един от тях дори не го погледна. Той предположи, че едва ли е било нужно много време да им се внуши да нямат никакви възражения.

Всички в съдебната зала се изправиха на крака, когато през страничната врата влезе един мъж в дълга черна роба. Той седна в огромното кожено кресло в центъра на подиума, под портрета в цял ръст на президента Жеримски. Съдебният секретар зае мястото си и прочете обвинителния акт на руски език. Конър едва следеше процедурата, и определено не бе запитан как би желал да се защити. Когато чиновникът завърши, от пейката пред съдийския подиум се надигна висок, мрачен мъж на средна възраст, който се обърна към съдебните заседатели.

Хванал реверите на сакото си, прокурорът прекара цялата сутрин в обвинения, описвайки събитията, довели до ареста на подсъдимия. Той разказа на заседателите как Вилие е бил забелязан да дебне Жеримски няколко дни преди да бъде арестуван на Площада на свободата. Наблегна, че пушката, с която обвиняемият е възнамерявал да убие техния любим президент, е била открита сред вещите му във фоайето на някакъв хотел.

— Суетата е заслепила този човек — заключи прокурорът. — Върху калъфа на оръжието ясно личат инициалите му.

Съдията позволи на съдебните заседатели да разгледат пушката и калъфа й.

— И още едно, доказващо вината му обстоятелство — намерихме листче, скрито в тоалетната чантичка на обвиняемия — продължи прокурорът, — с което се потвърждава трансфера на един милион долара в конкретна женевска банкова сметка.

На съдебните заседатели отново бе дадена възможност да разгледат вещественото доказателство. Прокурорът продължи да хвали съобразителността и изобретателността на петербургската полиция, предотвратила този ужасен акт на насилие, възхити се от високия професионализъм на полицаите, заловили престъпника, който, без съмнение, е възнамерявал да стреля. Добави още, че нацията дължи голяма благодарност лично на Владимир Болченков — началника на полицията. Някои от съдебните заседатели веднага закимаха с глава в знак на съгласие.

Прокурорът завърши монолога си с думите, че колкото и да са питали обвиняемия дали има връзка с мафията, той е отказвал да отговори.

— Направете си сами изводите от това мълчание. Моето лично мнение е, че за него може да има една-единствена присъда. — Той се усмихна леко на съдебните заседатели и се върна на мястото си.

Конър отново огледа залата — питаше се кой ли е избран да го защитава. Задаваше си въпроса как би процедирал неговият защитник, когато дори не бяха се срещали.

Съдията кимна към другия край на скамейката и млад мъж, който явно наскоро бе завършил, се изправи и се обърна към съда. Той не се хвана за реверите, не погледна към съдебните заседатели, нито се усмихна на съдията. Просто изрече:

— Моят клиент не желае да се защитава.

Младежът пак седна на мястото си.

Съдията кимна и насочи вниманието си към председателя на съдебните заседатели — сериозен мъж, който знаеше какво се очаква от него.

— След като изслушахте показанията в този съдебен процес, какво е мнението на съдебните заседатели, господин председател?

— Виновен — категорично отвърна мъжът, без да се обръща към останалите заседатели и повдигна листа, на който бе изписана само една дума.

Съдията за пръв път погледна към Конър.

— Тъй като съдебните заседатели стигнаха до единодушно заключение, на мен не ми остава нищо друго, освен да издам присъда. А според закона съществува само едно наказание за вашето престъпление.

Той замълча, загледа се безчувствено в Конър и обяви: