Джефри Арчър - Професионалистът

Третият мъж бе заменил бръснача с дълга, дебела игла, която използва със същата деликатност, каквато бе показал като бръснар, за да татуира номера „12995“ на лявата му китка. Тук очевидно хората не се нуждаеха от имена, щом са зачислени на пълен пансион в „Разпятието“.

Когато за трети път се върнаха, те го събориха на пода и го повлякоха по дълъг, тъмен коридор. В такива моменти му се искаше да е лишен от всякакво въображение. Опита се да не мисли какво би могло да му се случи. В почетната грамота, придружаваща неговия медал за заслуги, се описваше как лейтенант Фицджералд безстрашно е водел другарите си, спасил е един офицер и е избягал от затвора в северновиетнамски военен лагер.

Но Конър бе разбрал, че няма човек, който да не изпитва страх. В „Нам Дин“ се бе държал цяла година, пет месеца и два дни — но тогава бе само на двадесет и две, а на тази възраст вярваш, че си безсмъртен.

Щом го извлякоха на ярката слънчева светлина, първото нещо, което Конър видя, бе група затворници, издигащи ешафод. Сега бе на петдесет и една. Вече знаеше, че не е безсмъртен.

Преди да тръгне за офиса си в Лангли този понеделник, Джоан Бенет провери точно колко дни са изтекли от осеммесечната й присъда. Не й беше трудно, защото всяка вечер преди да излезе, тя хранеше котката и задраскваше изминалия ден в календара, висящ на стената в кухнята.

Остави колата на западния паркинг и се запъти направо към библиотеката. След като се подписа в присъствената книга, тя заслиза по металната стълба до справочния отдел. През следващите девет часа, само с почивка в полунощ, за да хапне нещо, тя щеше да преглежда по електронната поща най-новата партида вестници от Средния изток. Основната й задача бе да търси всяко споменаване на САЩ, и ако то е критично, да направи копие, да подреди всички съобщения и да ги изпрати по електронната поща до шефа си на третия етаж, който щеше да ги обмисля в по-нормален час на деня. Бе отегчителна и затъпяваща работа. Искаше й се на няколко пъти да напусне, но бе твърдо решена да не доставя подобно удоволствие на Гутенбърг.

Точно преди среднощната закуска Джоан откри заглавие в „Истанбул Нюз“, което гласеше: „Убиец на мафията на съдебен процес“. Тя все още мислеше за мафията като за италианската мафия и бе изненадана, че в статията ставаше дума за южноафрикански терорист, изправен на съд за опит за убийство на новия президент на Русия. Нямаше да чете нататък, ако не бе забелязала рисунка с молив на обвиняемия.

Сърцето й започна да бие, когато внимателно прочете обширния коментар на Фатима Кусман — кореспондентката за Източна Европа на „Истанбул Нюз“. В статията си тя твърдеше, че е седяла до професионалния убиец по време на митинга в Москва, където Жеримски бе държал реч.

Полунощ мина, но Джоан остана на бюрото си.

Конър стоеше в затворническия двор и гледаше нагоре към издигнатия наполовина ешафод, когато една полицейска кола спря до него и един от служителите го натика на задната седалка. Бе изненадан да види вътре Болченков. Началникът на полицията едва позна мършавия човек с обръсната глава.

Никой не проговори, докато колата премина през портите на затвора. Шофьорът зави надясно покрай брега на Нева с петдесет километра в час. Отминаха три моста, преди да завият наляво, и пресякоха четвърти, който ги отведе в центъра на града. Докато прекосяваха реката, Конър се загледа през прозореца към бледозелената сграда на Ермитажа. Не би могла да е в по-голям контраст със затвора, от който току-що бе излязъл. Вдигна поглед към чистото синьо небе, сетне се загледа в гражданите, които се разхождаха по улиците. Как бързо трябваше да осъзнае колко високо цени свободата си! Щом стигнаха до южната част на реката, шофьорът зави надясно, и след неколкостотин метра спря пред Двореца на правосъдието. Вратата на колата бе отворена от очакващия ги полицай. Ако на Конър му бе минало през ум да бяга, петдесетте блюстители на закона, образували дълъг кордон, биха го накарали да размисли. Той изкачи стъпалата на огромното каменно здание.

Бе отведен до бюро във фоайето, където един служител притисна лявата му ръка към плота, разгледа китката му и вписа номер „12995“ в обвинителния акт. Сетне го поведоха по мраморен коридор, в дъното на който имаше двойна масивна дъбова врата. Крилата й внезапно се отвориха, и Конър се озова в претъпкана съдебна зала.

Огледа морето от лица — бе очевидно, че очакваха него.

Джоан изписа на екрана: „Опит за покушение върху живота на Жеримски“ и натисна няколко клавиша, за да може компютърът да търси информация за зададената кодова фраза. Репортерите от всички вестници бяха единодушни в едно — мъжът, който бе арестуван на Площада на свободата е бил Пие дьо Вилие, южноафриканец, платен убиец, нает от руската мафия, за да убие Жеримски. Пушката, открита сред вещите му, бе идентифицирана като еднаква с тази, с която бе убит Рикардо Гусман, кандидат за президент на Колумбия два месеца по-рано.