Джефри Арчър - Професионалистът

Две коли, които се бяха насочили към летище „Дълес“, спряха. Единият от шофьорите изскочи и слезе по брега на реката, за да види дали може да помогне с нещо, но когато стигна до водата, от колата нямаше следа. Другият шофьор надраска набързо номера на камиона. Даде го на първия полицай, появил се на местопроизшествието, който го набра на компютъра в колата си. След няколко секунди той се намръщи.

— Сигурен ли сте, че сте записали вярно номера, сър? — попита той. — В пътния отдел на Вашингтон не е регистрирано такова превозно средство.

Когато Конър бе натикан обратно в колата, той пак съзря вътре шефа на полицията. Докато се носеха назад към „Разпятието“, Конър не успя да се въздържи да не попита Болченков:

— Озадачен съм защо ще чакат до петък, за да ме обесят.

— Наистина извадихте малко късмет — обясни шефът. — Нашият любим президент настоя да присъства на екзекуцията — Болченков силно дръпна от цигарата си, — но не може да отдели петнадесет минути от програмата си преди петък сутринта.

Конър саркастично се усмихна.

— Радвам се, че отново проговорихте, господин Фицджералд — продължи Болченков. — Защото смятам, че е време да ви известя, че имате алтернатива.

Веднъж Марк Твен бе казал за свой приятел: „Щом не се появява навреме, със сигурност е мъртъв“. След като стана и мина четири часът, Меги започна да гледа часовника си на всеки няколко минути. Към четири и половина взе да се чуди дали не е била твърде сънена, когато Джоан й се обади. Може би не бе разбрала правилно думите й.

В пет часа Меги реши, че е време да позвъни на Джоан вкъщи. Никой не отговори. Набра номера в колата й и чу съобщение: „Този номер временно е изключен. Моля обадете се по-късно“.

Меги започна да крачи нервно около кухненската маса, сигурна, че Джоан има новини за Конър. Беше нещо важно, иначе Джоан не би я събудила в два през нощта. Дали не се е свързал с нея? Или бе научила къде е той? Може би бе съобщил кога се прибира? Около шест Меги реши, че въпросът не търпи отлагане. Включи телевизора, за да свери часовника си. На екрана се появи лицето на Чарли Гибсън: „През следващия час ще говорим за коледната украса, с която могат да се справят дори децата. Но най-напред да чуем Кевин Нюман със сутрешните новини“.

Меги се въртеше из кухнята, докато Ан Комптън предсказваше, че законопроектът за съкращаване на ядреното, химическото, биологичното и конвенционалното въоръжение вероятно ще бъде отхвърлен от Сената, тъй като Жеримски е избран за президент на Русия.

Меги се замисли дали да не наруши правилата, които бе спазвала цял живот, и да не се обади на Джоан в Лангли, когато под образа на Кен Нюман се появи надпис: „На «Джордж Вашингтон паркуей» стана катастрофа между камион с пясък и фолксваген — шофьорът на колата вероятно се е удавил. Подробности очаквайте в «Новини от мястото на събитието» в 6:30 часа“. Думите преминаха през екрана и изчезнаха.

Меги се опита да изяде купичка овесени ядки с мляко, докато продължаваше сутрешният бюлетин. На екрана се появи Анди Лойд и информира, че президентът Жеримски ще направи официално посещение във Вашингтон точно преди Коледа. „Президентът приветства тази новина, заяви един репортер, и се надява, че визитата ще убеди Сената в желанието на новия руски президент на Русия да остане в приятелски отношения с Америка. Лидерът на мнозинството в Сената обаче съобщи, че ще изчака обръщението на Жеримски…“

Меги чу лек шум пред вратата, излезе и вдигна от изтривалката седем плика. Разгледа ги, връщайки се към кухнята. Четири от тях бяха за Конър — тя никога не отваряше писмата му, докато го нямаше. Едното бе сметка, другото — каталог за покупки от Чикаго, третото — с изкривена буква „е“ в „Меги“, можеше да бъде само ежегодната коледна картичка от Диклан О’Кейси. Последното писмо бе с характерния почерк на дъщеря й. Меги остави другите пликове настрана и го отвори.

Скъпа мамо,

Пиша ти само, за да потвърдя, че Стюарт пристига в Лос Анджелис в петък. Планираме да отидем с кола до Сан Франциско за няколко дни, преди да отлетим за Вашингтон на петнадесети.

Меги се усмихна.

И двамата с нетърпение очакваме да прекараме Коледа с теб и татко. Той не ми се е обаждал, така че вероятно още не се е върнал.

Меги се намръщи.

Получих писмо от Джоан, която, изглежда, не е особено доволна от новата си работа. Подозирам, че, както на всички нас, татко й липсва. Писа ми, че си е купила чисто нов фолксваген…