Джефри Арчър - Професионалистът

Романов отпи от безцветната течност, преди да каже какво точно очаква в замяна на помощта, която би оказал на Конър да избяга. Джаксън знаеше, че няма право да приема условията на Романов от името на Конър, но както го бяха инструктирали, се въздържа от въпроси. Остана безмълвен.

— Вероятно ще ви е нужно време, за да обмислите предложението ми, господин Джаксън — продължи възрастният мъж, — но ако вашият приятел се съгласи с условията, а впоследствие реши да не ги спази, трябва да знае до какво ще го доведат действията му. — Той си пое дълбоко въздух. — Искрено се надявам, господин Джаксън, че той не е човек, който, след като подпише споразумение, няма да го спази, а ще разчита на някой хитър адвокат да открие „вратичка“, освобождаваща го от дадената дума. Сигурно сте разбрали, че тук аз съм и съдията, и съдебните заседатели, а синът ми Алексей е прокурорът. Алексей ще проследи дали този договор ще бъде изпълнен до последната буква. Вече съм дал разпореждане той лично да ви придружи с вашия приятел до Съединените щати. Хората ми няма да се върнат, докато споразумението не бъде изпълнено. Надявам се, че съм се изразил ясно, господин Джаксън.

Кабинетът на Жеримски не би могъл да е в по-голям контраст с двореца на Царя в Санкт Петербург. Комунистическият лидер заемаше третия етаж на олющена сграда в северните предградия на Москва. Че луксът не му е чужд, знаеха само посетителите на дачата му край Волга.

Последната бюлетина бе пусната в десет предишната вечер. Сега единственото, което можеше да стори, бе да чака преброяването. Много добре знаеше, че в някои райони хората ще гласуват по няколко пъти. В други — бюлетините просто нямаше да стигнат до кметството. Бе убеден също, че имаше реален шанс да победи, когато се споразумя с Бородин за оттеглянето на генерала от кампанията. Но бе реалист и разбираше, че след като мафията подкрепя Чернопов, са му необходими поне половината от гласовете, за да има дори минимален шанс за победа. Поради тези причини той реши да си намери съюзник в лагера на Царя.

Резултатите от изборите нямаше да са известни още няколко дни, тъй като в повечето части на страната бюлетините се брояха на ръка. Не беше необходимо да му се припомня често повтаряната забележка на Сталин: „Не е важно кой гласува, а кой брои гласовете“.

Приближените на Жеримски дежуреха на телефоните и се осведомяваха какво става в огромната страна. Не всички председатели на комисии горяха от желание да дават информация. През този ден комунистическият лидер удряше по масата повече, отколкото през цялата изминала седмица, и се затваряше за дълго в кабинета си, за да води лични разговори.

— Това са добри новини, Стефан — каза Жеримски, — поне докато се погрижиш за проблема на братовчед си.

Той слушаше отговора на Иваницки, когато на вратата се почука.

Затвори телефона в мига, в който се появи секретарят му. Жеримски не искаше той да разбере с кого е разговарял.

— От пресата питат дали могат да те интервюират — съобщи Титов, надявайки се шефът му да се разсее за няколко минути.

Последният път, когато Жеримски се срещна с журналистите, тези лешояди, както ги наричаше той, беше по време на гласуването му предишната сутрин.

Жеримски кимна неохотно и последва Титов по стълбите до улицата. Бе инструктирал служителите си да не разрешават на пресата да влиза в сградата — от страх да не открият с колко малък персонал разполага и да не видят оскъдната мебелировка. Това бе нещо, което щеше да промени, щом сложи ръка върху държавните средства. Не бе споделил дори с Титов, че ако победи, това ще са последните избори, на които руснаците гласуват, поне докато той е жив. Не даваше пет пари за протестите в чуждестранния печат. Много скоро те нямаше да се разпространяват на изток от Германия.

Когато Жеримски излезе на тротоара, бе посрещнат от най-многобройната тълпа журналисти, която бе виждал откакто бе започнала предизборната кампания.

— Сигурен ли сте в победата, господин Жеримски? — извика някой, дори преди той да успее да ги поздрави.

— Ако спечели този, за когото са гласували повечето хора, то аз ще съм следващият президент на Русия.

— Но председателят на международната комисия на наблюдателите твърди, че това са най-демократичните избори в историята на Русия. Не приемате ли това изявление?

— Ще го приема, ако аз съм безспорният победител — отвърна Жеримски.

Журналистите любезно се засмяха на шегата му.