Джефри Арчър - Професионалистът

— Сега, господин Джаксън — извести Романов, бавно отпускайки се на стола, — ако ви задам въпрос, постарайте се да ми отговорите искрено. Ако имате съмнения, помислете, преди да отговорите. Защото ако решите да ме излъжете — как да се изразя — ще откриете, че не само тази среща ще бъде прекратена.

Джаксън си даваше сметка, че възрастният мъж вероятно е единственият човек на земята, който може да измъкне Конър от затвора „Разпятие“.

— Добре — продължи Романов, — сега бих искал да науча малко повече за вас, господин Джаксън. Един поглед ми е достатъчен, за да отгатна, че работата ви е свързана с прилагане на закони, и тъй като сте в моята страна — той наблегна на думата „моята“ — предполагам, че сте служител по-скоро на ЦРУ, отколкото на ФБР. Прав ли съм?

— Работих за ЦРУ двадесет и осем години, но неотдавна бях… преместен. — Джаксън подбираше думите си внимателно.

— Противоестествено е жена да ви бъде шеф — отбеляза Романов, без дори намек за усмивка. — Организацията, която ръководя, никога не би допуснала подобна глупост.

Възрастният мъж се наведе към масичката от лявата му страна и взе малка чаша с безцветна течност, която Джаксън не бе забелязал досега. Отпи и върна чашата на мястото й, преди да зададе следващия си въпрос:

— За друга подобна агенция ли работите сега?

— Не — твърдо отвърна Джаксън.

— Значи сте излезли на свободна практика? — предположи Романов.

Джаксън не отговори.

— Разбирам — отвърна вместо него възрастният мъж. — От вашето мълчание заключавам, че не сте единственият, който не се доверява на Хелън Декстър.

Джаксън пак не каза нищо. Но бързо разбра, че няма смисъл да лъже Романов.

— По какъв въпрос искате да говорим, господин Джаксън?

Джаксън бе уверен, че Романов съвсем точно знае причината за посещението му, но продължава играта на отгатване.

— Дойдох да помогна на мой приятел, който поради моята глупост бе арестуван и в момента се намира в затвора „Разпятие“.

— Заведение, което не се слави с хуманност. Особено ако става дума за пускане под гаранция или удовлетворяване на молби.

Джаксън кимна в знак на съгласие.

— Зная, че вашият приятел не е отговорен за разпространената в пресата информация, че моята организация му е предложила голяма сума, за да отстрани Жеримски от изборите. Ако случаят бе такъв, пазачите щяха да го намерят обесен в килията му много отдавна. Дори подозирам, че човекът, разпространил тази дезинформация, е някой от любимците на Хелън Декстър. Ако бяхте дошли по-рано, господин Джаксън, щях да ви предупредя за Мичел.

Той отпи глътка от чашата си и продължи:

— Един от малцината ваши сънародници, които бих привлякъл в моята организация. Виждам, че сте учуден от сведенията, с които разполагам.

Джаксън си мислеше, че на лицето му не е помръднал нито мускул.

— Господин Джаксън, може би ще се учудите, но имам свои хора във висшите ешелони на ЦРУ и ФБР. — На устните на Романов се появи тънка усмивка. — И ако преценя, че е необходимо, бих намерил човек, който да работи за мен в Белия дом. Но тъй като президентът Лоурънс отговаря откровено на всички зададени въпроси на седмичните пресконференции, това не се налага. Което води до следващия ми въпрос. Вашият приятел работи ли за ЦРУ?

Джаксън не отговори.

— Да, разбирам, така си и мислех. Е, можете да бъдете сигурен, че Декстър няма да му се притече на помощ. Не и в този случай.

Джаксън отново не отговори.

— Добре — уточни Романов, — сега зная какво очаквате от мен — той замълча, — но не ми стана ясно какво ми предлагате в замяна.

— Нямам представа каква ще е цената — призна Джаксън.

Романов се засмя.

— Предполагам, че нито за миг не сте си помислили, че съм ви докарал чак до тук, за да говорим за пари, нали? Огледайте се и ще видите, че колкото и да ми предложите, няма да е достатъчно. „Нюзуик“ бе твърде далеч от истината в предположенията си за властта и богатството, които притежавам. Само през последната година организацията ми има оборот от 187 милиарда долара — повече от този на Белгия или Швеция. Сега имаме действащи клонове в повече от сто четиридесет и две страни. Нов клон се открива всеки месец, ако трябва да парафразирам мотото на Макдоналд. Не, господин Джаксън, не ми остават още много дни живот, за да си губя времето в приказки за пари с беден мъж.

— Тогава защо се съгласихте да се срещнете с мен? — попита Джаксън.

— Не вие задавате въпросите, господин Джаксън — остро реагира Романов. — Можете само да отговаряте. Изненадан съм, че не са ви предупредили как да се държите.