Джефри Арчър - Професионалистът

Джаксън можеше само да се възхищава колко добре Мичел — несъмнено под ръководството на Декстър и Гутенбърг — бе изпълнил цялата операция. Бе класическо ужилване на ЦРУ, но с малка разлика — този път те коравосърдечно бяха позволили един от техните да бъде натикан в чуждестранен затвор.

Опита се да не мисли през какво ще трябва да мине Конър. Вместо това се концентрира върху доклада, който трябваше да подготви за Анди Лойд. Ако би могъл да се свърже с него предишната вечер, може би щеше да получи разрешение да измъкне Конър. Клетъчният му телефон все още не работеше, така че трябваше да рискува и да се обади от хотелската стая. След двадесет и осем години получи възможност да направи равносметка на живота си и откри, че отдавна е искал това.

Таксито спря пред хотела. Джаксън плати и се втурна вътре. Не си направи труда да чака асансьора, на бегом изкачи стълбите до първия етаж, а сетне затича по коридора до стая 132. Сергей едва го догони.

Малкият руснак седна на пода и се заслуша в едностранния разговор с човек на име Лойд. Когато накрая затвори телефона, Джаксън бе побледнял и трепереше от гняв.

Сергей проговори за пръв път, откакто напуснаха площада:

— Може би трябва да се обадя на клиентите на майка ми.

— Поздравления — каза Декстър в мига, в който Гутенбърг влезе в кабинета й.

Заместник-директорът се усмихна, седна срещу нея и постави на бюрото й папка.

— Току-що гледах новините по ABS и CBS — съобщи тя. — И двете станции се придържат към версията на Саймъндс за случилото се на Площада на свободата. Имаш ли някаква информация как утре пресата ще представи нещата?

— Вече губят интерес. Няма стрелба, дори не е имало съпротива, а заподозреният е бил невъоръжен. Нищо не подсказва, че мъжът, когото са арестували, е американец. Утре по това време историята ще се появи само на първите страници в пресата на Русия.

— Как ще реагираме на запитвания от пресата?

— Ще твърдим, че случилото се е вътрешен проблем за Русия и че в Санкт Петербург е по-евтино да наемеш убиец, отколкото да си купиш свестен ръчен часовник. Ще ги осведомя, че трябва само да прочетат статията в миналия брой „Нюзуик“ за руския кръстник, за да разберат проблема, пред който са изправени. Ако ме притиснат, ще ги насоча към Колумбия. Ако продължат да настояват, ще им хвърля в лицето Южна Африка. С всичко това ще напълнят няколко вестникарски колонки и ще нахранят гладните си редактори.

— Някоя телевизионна компания показа ли Фицджералд след арестуването му?

— Само тила му, но дори тогава бе заобиколен от полицаи. Ако бяха заснели лицето, бъдете сигурна, че щяха да го въртят постоянно.

— Какъв е шансът той да се появи публично и да направи компрометиращо изявление, което журналистите биха могли да разследват?

— В действителност, никакъв. Дори да има процес, чуждестранната преса неминуемо ще бъде изключена. А ако Жеримски бъде избран, Фицджералд никога няма да излезе от „Разпятието“.

— Подготвил ли си доклад за Лоурънс? — запита Декстър. — Защото можеш да не се съмняваш, че той ще се опита да направи две и две да са равни на шест.

Гутенбърг се наклони напред и потупа папката, която бе оставил на бюрото й.

Тя я отвори и започна да чете с безизразно лице. Когато свърши, затвори папката и бегла усмивка трепна на устните й, преди да му я върне.

— Погрижи се да е подписано от теб и да бъде изпратено незабавно в Белия дом — нареди тя. — Защото, каквито и съмнения да има президентът в този момент, ако Жеримски стане президент, едва ли ще повдигне отново този въпрос.

Гутенбърг кимна в знак на съгласие. Хелън Декстър се загледа в заместника си.

— Жалко, че трябваше да пожертваме Фицджералд — отбеляза тя. — Но ако това помогне Жеримски да бъде избран, ние постигаме две цели. Проектозаконът на Лоурънс за разоръжаването ще бъде отхвърлен в Сената и ЦРУ ще има далеч по-малко спънки от страна на Белия дом.

Конър свали крака от койката, стъпи бос на пода и се изправи срещу посетителя си. Началникът на полицията дръпна силно от цигарата и издуха дима към тавана.

— Мръсен навик — заяви той на безукорен английски. — Жена ми не престава да ми повтаря да ги спра.

Конър не реагира.

— Казвам се Владимир Болченков. Началник съм на полицията в този град и си помислих, че можем да поговорим, преди да започнем да протоколираме всяка дума.

— Казвам се Пие дьо Вилие и съм южноафрикански гражданин. Работя за „Йоханесбург джърнъл“. Искам да се срещна с консула си.