Джефри Арчър - Професионалистът

— … ще посветя живота си в служба на народа и ще бъда предоволен от президентската си заплата, не ми трябват подкупите на нечестни търгаши, чиято единствена цел е да грабят народните богатства.

Тълпата избухна в бурни ръкопляскания. Конър неочаквано се обърна и се придвижи надясно. Бе направил почти три крачки, когато първият полицай го хвана за лявата ръка. Секунда по-късно друг застана от дясната му страна. Бе хвърлен на земята и не направи опит да се съпротивлява. Правило първо — когато няма какво да криеш, не се противопоставяй на арестуването си. Извиха ръцете му назад и белезниците щракнаха около китките му. Хората наоколо оформиха малък кръг около тримата мъже. Сега бяха по-заинтересовани от това произшествие, отколкото от думите на Жеримски. Мичел леко се отдръпна и зачака неизбежното.

— Кой е този човек?

— Убиец на мафията — прошепна Мичел в ушите на най-близо застаналите.

Той тръгна обратно към мястото, определено за пресата, периодично мърморейки: „Човек на мафията“.

— Нека не остава никакво съмнение, добри граждани, че ако ме изберете за ваш президент, можете да бъдете сигурни в едно…

— Вие сте арестуван — отсече третият мъж, когото Конър не можеше да види. Носът му бе забит в земята.

— Отведете го — разпореди същият властен глас и Конър бе повлечен към северния край на площада.

Жеримски забеляза безредието, но като опитен политик го игнорира.

— Ако Чернопов бъде избран, американците ще се интересуват повече от Мексико, отколкото от Русия — продължи той, без да се запъва.

Джаксън не откъсваше очи от Конър. Тълпата бързо се раздели, правейки път на полицията.

— Приятели мои, остават още шест дни, преди хората да решат…

Мичел бързо се отдалечаваше от мястото на ареста и се насочваше към подиума на пресата.

— Не го правете заради мен. Не го правете дори за комунистическата партия. Направете го заради бъдещото поколение на Русия…

Полицейската кола, заобиколена от четирима мотористи започна да се изтегля от площада.

— … дайте им шанс да бъдат част от най-великата нация на света. Моля ви само за едно — за честта да поведа тези хора.

Този път той замълча, за да привлече вниманието на всички присъстващи на площада, преди да завърши тихо с думите:

— Другари, предлагам себе си за ваш слуга.

Той отстъпи назад и воят на полицейски сирени бе заличен от рева на сто хиляди гласове.

Джаксън погледна към подиума на пресата. Видя, че журналистите са далеч по-заинтригувани от изчезващата полицейска кола, отколкото от повтарящите се речи на Жеримски.

— Наемник на мафията — информираше турската журналистка свой колега.

Тя бе чула това от някого в тълпата и вероятно по-късно щеше да го цитира като „авторитетен източник“.

Мичел вдигна поглед към телевизионните камери, проследили изчезващата полицейска кола със светеща синя лампа. Очите му се спряха върху един от журналистите. Изчака търпеливо Клифърд Саймъндс да се обърне към него и му даде знак, че желае да разговарят незабавно. Репортерът на CNN бързо отиде при американското културно аташе.

Жеримски остана в центъра на платформата, обект на обожанието на тълпата. Нямаше намерение да си тръгне, докато хората все още бурно изразяваха своето одобрение.

Саймъндс слушаше внимателно думите на Мичел.

Трябваше да е в ефир след дванадесет минути. Усмивката на лицето му ставаше все по-широка с всяка изминала секунда.

— Абсолютно сигурен ли си? — попита той, щом Мичел свърши.

— Лъгал ли съм те някога? — отговори с въпрос Мичел, опитвайки се в тона му да прозвучи обида.

— Не — извини се Саймъндс. — Никога не си го правил.

— Но запомни, че тази информация не си получил от посолството.

— Бъди спокоен. Но кого да посоча като мой източник?

— Съобразителната и усърдна руска полиция. Това е последното нещо, което шефът на полицията ще отрече.

Саймъндс се засмя:

— По-добре да се връщам при продуцента, ако искам пръв да съобщя това в утринния блок на новините.

— Добре — съгласи се Мичел. — Само запомни — направи всичко възможно да не могат да проследят източника.

— Разочаровал ли съм те някога? — възмути се на свой ред Саймъндс.

Той се обърна и затича обратно към мястото на пресата.

Мичел тръгна в обратната посока. Имаше още едно възприемчиво ухо, на което трябваше да съобщи новината, и това трябваше да стане преди Жеримски да напусне сцената.

Защитна линия от бодигардове преграждаше пътя на прекалено ентусиазираните поддръжници на кандидат-президента. Мичел видя секретаря по пресата на няколко метра от себе си. Той се наслаждаваше на овациите, които получаваше лидерът му.