Стюарт спря до бордюра, изскочи от колата и отвори задната врата.
— По-добре побързайте — подкани той, поглеждайки часовника си.
— Искаш ли да дойда с теб, мамо? — попита Тара.
— Не, благодаря — отказа Меги и бързо се отправи към плъзгащите се врати, за да не промени решението си.
Провери таблото с пристигащите полети. Полет 815 от Чикаго бе кацнал навреме — в единадесет и двадесет. Сега бе почти единадесет и четиридесет. Никога в живота си не бе закъснявала толкова, когато чакаше самолет.
Колкото повече се приближаваше до залата за пристигащи, толкова по-бавно вървеше с надеждата, че Диклан вече си е тръгнал. Реши да изчака още петнадесет минути, а сетне да се върне в колата. Наблюдаваше внимателно пристигащите пътници, които минаваха край нея. Млади, весели и ентусиазирани, със сърфове под мишница. Други — на средна възраст, припрени и внимателни, здраво хванали децата си за ръка. Трети — възрастни, бавноподвижни и замислени, те вървяха най-отзад. Започна да се чуди дали изобщо ще познае Диклан, възможно ли е да е минал покрай нея? Все пак бяха изминали повече от тридесет години от последната им среща, а и той не очакваше някой да го посрещне.
Отново погледна часовника си — петнадесетте минути почти бяха изминали. Започна да мисли за обяда с чаша шардоне в „Кронула“, а после за приятна дрямка на слънце, докато Стюарт и Тара караха сърф. В този миг очите й се спряха на еднорък мъж, който преминаваше през вратата на залата.
Краката й се подкосиха. Вгледа се в мъжа, когото не бе престанала да обича и си помисли, че ще припадне. Очите й се изпълниха със сълзи. Не й трябваше никакво обяснение. Това щеше да търси по-късно, много по-късно. Спусна се към него, без да вижда никого около себе си.
В мига, в който я видя, той се усмихна по познатия й начин. Бе разбрал, че го е забелязала.
— Мили боже, Конър — възкликна Меги, хвърляйки се в прегръдките му. — Кажи ми, че е истина. Мили боже, кажи ми, че не сънувам.
Конър силно я притисна към себе си с дясната си ръка, левият му ръкав висеше покрай тялото му.
— Истина е, скъпа моя Меги — изрече той с груб ирландски акцент. — За нещастие, въпреки че президентите могат да уредят почти всичко, когато веднъж те убият, нямаш друг избор, освен да изчезнеш за известно време, приемайки чужда самоличност.
Той я пусна и я погледна. Неимоверно много бе искал да я прегърне през последните шест месеца.
— Спрях се на името доктор Диклан О’Кейси — учен, който обмисля да приеме ново назначение в Австралия, защото си спомних, че като си била малка си искала да станеш госпожа Диклан О’Кейси. Надявам се, че моите математически способности няма да бъдат проверявани ненужно от твърде много австралийци.
Меги погледна нагоре към него, сълзите се стичаха по страните й, не беше сигурна дали да се смее, или да плаче.
— Но писмото, скъпи — промълви тя. — Изкривеното „е“. Как го?…
— Да, реших, че това ще ти хареса — каза Конър. — Намислих го, след като те видях на снимка във „Вашингтон Поуст“, застанала до гроба срещу президента, а сетне прочетох блестящите възхвали за покойния ти съпруг. Тогава си помислих: „Диклан, момчето ми, това може би е последният ти шанс да се ожениш за младата Маргарет Бърк от Ийст Сайд“.
Той се усмихна.
— Какво ще кажеш за това, Меги? Ще се омъжиш ли за мен?
— Конър Фицджералд, имаш много да обясняваш — упрекна го тя.
— Наистина имам, госпожо О’Кейси. И целият живот е пред нас, за да го сторя.
Белини — фамилия венециански художници: Джакопо (1400 — 1470), Джентиле (1429 — 1507), Джовани, наречен Гамбелино (1430 — 1516); Бернини, Джовани-Лоренцо (1598 — 1680) — италиански художник, скулптор и архитект; Люини, Бернардино (1483 — 1532) — италиански художник. — Б.ред.
Summa cum laude — с отличие (лат.). — Б.ред.
Йейтс, Уилям Бътлър (1865 — 1939) — ирландски поет и писател, нобелов лауреат за 1923 г. — Б.ред.
Хомер, Уинслоу (1836 — 1910) — американски живописец реалист; Белоуз, Джордж (1882 — 1925) — американски художник; Хопър, Едуард (1882 — 1967) — американски художник, един от представителите на попарта. — Б.ред.
Сейнт-Годенс, Огъстъс (1848 — 1907) — американски скулптор, автор на паметника на Линкълн в Чикаго и на др. творби. — Б.ред.
Джойс, Джеймс (1882 — 1941) — ирландски писател; Синдж, Джон Милингтън (1871 — 1909) — ирландски драматург; Уайлд, Оскар (1851 — 1900) — известен британски писател и драматург, ирландец по произход. — Б.ред.
Читать дальше