Джефри Арчър - Професионалистът

Откакто сенатор Декстър подаде оставка като директор на ЦРУ миналата година, за да може, по нейните думи „по-открито да опонира на президентската погрешна външна политика“, по върховете вече се носят слухове, че тя има реални шансове да стане първата жена — президент.

На предварителните разговори тази сутрин в Кремъл, президентът Жеримски не се опита да скрие…

Стюарт вдигна поглед от първата страница на „Сидни морнинг хералд“, когато Меги влезе в кухнята, облечена с пуловер и джинси. Живееха в една къща повече от шест месеца, но никога не бе я виждал с несресана коса.

— Добро утро, Стюарт — поздрави тя. — Има ли нещо интересно във вестника?

— Жеримски демонстрира сила при най-малка възможност — отвърна Стюарт. — А вашият президент продължава да се държи на положение. Поне такова е мнението на московския кореспондент на „Хералд“.

— Жеримски би пуснал атомна бомба върху Белия дом, ако сметне, че може да се отърве без последствия — заяви Меги. — Няма ли нещо по-оптимистично във вестника тази събота?

— Премиерът обяви датата за втория референдум по въпроса дали Австралия да стане република.

— Вие в тази страна сте толкова мудни — отбеляза Меги, сипвайки овесени ядки в купичка, — ние се отървахме от англичаните преди повече от двеста години.

— Сигурен съм, че няма да ни отнеме чак толкова дълго време — възкликна Стюарт и се засмя, когато в кухнята влезе жена му по халат.

— Добро утро — сънено изрече тя.

Меги отиде да я целуне по бузата.

— Ти седни и хапни нещо, а аз ще направя омлет. Наистина не бива да…

— Мамо, бременна съм, не умирам от туберкулоза — подразни се Тара. — Купичка овесени ядки с мляко е достатъчно.

— Зная, само че…

— Май никога няма да престанеш да се тревожиш — допълни Тара и прегърна майка си. — Ще ти кажа една тайна. Няма медицинско доказателство, че помятанията са наследствени. Само неспокойните майки мислят така. Каква е новината тази сутрин? — обърна се тя към Стюарт.

— Моят случай в съда е на шестнадесета страница — каза той и посочи трите кратки параграфа, скрити в долния ляв ъгъл на страницата.

Тара прочете съобщението два пъти, преди да промълви:

— Но те дори не споменават името ти.

— Не. Изглежда в този момент се интересуват повече от клиента — призна Стюарт. — Но ако успея да го отърва, нещата могат да се променят.

— Надявам се да не го отървеш — бе откровена Меги, докато чупеше второто яйце. — Смятам, че твоят клиент е голямо влечуго и трябва да прекара остатъка от живота си в затвора.

— За това, че е откраднал 73 долара? — невярващо попита Стюарт.

— От беззащитна старица.

— Но е било за пръв път.

— Вероятно искаш да кажеш, че за пръв път са го хванали — възрази Меги.

— Знаеш ли, от теб би станал първокласен прокурор — отбеляза Стюарт. — Защо не прекъснеш лекциите си и не се запишеш в Юридическия факултет? Имай предвид, че доживотната присъда за кражба на 73 долара едва ли ще се хареса на всички.

— Може да останеш изненадан, млади момко — подхвърли Меги.

На изтривалката се чу шум.

— Аз ще ги взема — уведоми Стюарт, ставайки от масата.

— Стюарт е прав — настоя Тара, когато майка й постави омлета пред нея. — Не бива да си губиш времето като безплатна домашна помощничка. Ти можеш много повече.

— Благодаря ти, мила — смутено промълви Меги. Тя се върна до печката и чукна още едно яйце. — Но на мен ми харесва да живея с вас двамата. Боя се само да не прекаля с гостоприемството ви.

— Разбира се, че не — увери я Тара. — Но изминаха повече от шест месеца откакто…

— Зная, скъпа, но ми трябва още малко време, преди да събера сили да се върна във Вашингтон. Ще се оправя за есенния семестър.

— Защо никога не приемаш покани за неща, които биха ти харесали?

— Какви например?

— Миналата седмица господин Мур те покани на „Фиделио“ в операта, а ти му каза, че имаш друго излизане същата вечер.

— Честно казано, не мога да си спомня какво щях да правя — отвърна Меги.

— Аз мога. Остана в стаята си и чете „Одисей“.

— Тара, Рони Мур е мил човек и не се съмнявам, че каквото и да прави в банката, той го върши добре. Но не е необходимо да прекарва вечерите си с мен и да ми напомня колко много ми липсва баща ти. А още по-малко ми е необходимо аз да прекарвам вечерите си с него, за да ми разказва колко обожавал покойната си съпруга, не помня как й беше името.

— Елизабет — съобщи Стюарт, когато се върна със сутрешната поща. — Всъщност Рони е много мил.