Джефри Арчър - Професионалистът

Гутенбърг не й обърна внимание. Извади писалка от джоба си и подписа своята оставка като заместник-директор на ЦРУ, която влизаше в сила от девет часа същата сутрин.

Декстър го изгледа свирепо с неприкрито презрение.

— Ако беше отказал да се оттеглиш, те нямаше как да те принудят. Мъжете са такива безгръбначни влечуги.

Тя му обърна гръб и застана с лице към президента, който побутна втория лист по бюрото. Декстър сведе поглед и прочете собствената си оставка като директор на ЦРУ, влизаща в сила също от девет часа сутринта. Вдигна предизвикателно очи към Лоурънс и заяви:

— Няма да подпиша нищо, господин президент. Би трябвало да сте разбрали досега, че не се плаша толкова лесно.

— Ваша работа, Хелън, но ако откажете да постъпите благородно като Ник — предупреди я Лоурънс — ще бъде приведена в действие заповедта за арестуването ви. Пред вратата на този кабинет двама агенти ви очакват.

— Не можете да ме подведете, Лоурънс — гневно извика Декстър и се изправи.

— Господин Гутенбърг — обърна се към него Лойд, щом тя тръгна към вратата, без да подпише оставката си. — Смятам, че доживотен затвор, без надежда за освобождаване, е твърде висока цена при дадените обстоятелства. Особено ако са ви изиграли и не сте имали представа за действията на началника си.

Гутенбърг кимна. Декстър почти стигна до вратата.

— Бих помислил за присъда от шест или може би седем години, а с малка помощ от Белия дом, ще останете в затвора не повече от три-четири.

Декстър се закова на място.

— Но естествено, това означава да се съгласите да…

— Съгласен съм с всичко. Всичко — запелтечи Гутенбърг.

— … да станете свидетел на обвинението.

Гутенбърг кимна пак, а Лойд извади други два листа с писмени клетвени декларации от втората папка. Бившият заместник-директор бързо прочете документа, преди да се подпише в долния край на втората страница.

Директорът задържа ръката си върху дръжката на вратата, сетне се обърна и бавно се върна на мястото си. Отправи последен поглед, пълен с отвращение, към бившия си заместник, преди да вземе писалката и надраска подписа си в отбелязаното с кръстче място.

— Ти си глупак, Гутенбърг — изсъска тя. — Никога нямаше да рискуват да изправят Фицджералд на свидетелското място в съда. Всеки горе-долу нормален адвокат би го разкъсал на парчета. А без Фицджералд няма процес. Сигурна съм, че министърът на правосъдието вече им го е обяснил.

Тя отново се обърна и тръгна към вратата.

— Хелън е напълно права — заяви Лоурънс, като взе трите документа и ги подаде на Лойд. — Ако делото изобщо стигнеше до съдебната зала, никога не бихме могли да използваме Фицджералд.

Декстър замръзна на място за втори път — мастилото на подписа й още не бе изсъхнало.

— За съжаление — започна президентът. Той помълча малко и след това продължи. — Трябва да ви информирам, че Конър Фицджералд почина в седем часа и четиридесет и три минути.

Кортежът бавно се движеше по стръмния склон на хълма.

Арлингтънското гробище бе пълно с хора, въпреки че мъжът, когото изпращаха днес, не бе търсил обществено признание. Президентът на САЩ се бе изправил до гроба, а до него стояха Анди Лойд и министърът на правосъдието. С лице към тях бе жената, която не вдигна глава през последните четиридесет минути. От дясната й страна бе застанала дъщеря й Тара, а отляво — бъдещият й зет Стюарт Маккензи.

Тримата бяха долетели от Сидни преди два дни, след като президентът им се бе обадил. Множеството хора, събрало се около гроба, не остави никакво съмнение у Меги Фицджералд колко много приятели и почитатели бе оставил Конър след себе си.

На срещата в Белия дом предишния ден Том Лоурънс бе казал на вдовицата на Конър, че последните му думи са били за любовта му към нея и Тара. Президентът бе добавил, че ще запомни за цял живот съпруга й, въпреки че го е срещнал само веднъж.

„Това са думи на човек, който се среща със стотици хора всеки ден“ — написа Тара в дневника си същата вечер.

На няколко крачки зад президента бе застанал новият директор на ЦРУ и група мъже и жени, които нямаха намерение да отидат на работа в този ден. Те бяха дошли от четирите краища на света, за да присъстват на погребението.

Висок, едър мъж с оплешивяла глава стоеше малко встрани от опечалените и плачеше неудържимо. Никой от присъстващите не би повярвал, че това е най-безпощадният преследвач на гангстери в Южна Африка. Престъпниците щяха да са много доволни, ако знаеха, че Карл Койтър е извън страната за няколко дни.