Джефри Арчър - Професионалистът

Жеримски бавно се извърна, заставайки лице срещу лице с бившия си пратеник във Вашингтон.

— Не, не — извика Петровски и падна на колене. — Ще си подам оставката, ще я подам.

Жеримски натисна спусъка втори път. Щом чу прещракването, той си спомни, че в цевта имаше само един куршум. Надигна се от стола, на лицето му се изписа разочарование.

— Трябва да дадеш костюма си за чистене — отбеляза той, сякаш посланикът бе изцапал с жълтък ръкава си.

Президентът остави пушката обратно на бюрото.

— Приемам оставката ти. Но преди да почистиш кабинета си, погрижи се това, което е останало от Романов, да бъде събрано и изпратено в Санкт Петербург. — Той тръгна към вратата. — И го направи бързо — искам да съм там, когато ги погребват заедно с баща му.

Петровски, все още на колене, не отговори. Повръщаше му се и се страхуваше да отвори уста.

Когато Жеримски стигна до вратата, той се извърна и погледна свития от страх дипломат.

— При тези обстоятелства, може би ще е най-разумно да се погрижиш тялото да бъде изпратено обратно с дипломатическата поща.

Валеше силен сняг. Жеримски се изкачи по стъпалата на очакващия го „Илюшин“, около самолета се бе образувал бял килим. Том Лоурънс стоеше на асфалта, облечен в дълго черно палто. Един от сътрудниците държеше голям чадър над главата му.

Жеримски се скри в самолета, без дори да се обърне и да махне към камерите и фотоапаратите. Идеята, че дните около Коледа са най-подходящото време за проява на добра воля между всички хора, явно не му правеше впечатление.

Държавният департамент вече бе публикувал материал за успешната визита на руския президент, за значителните стъпки направени от двете страни, и за надеждите за по-нататъшно сътрудничество. „Полезна и конструктивна“ бяха думите, на които Лари Харингтън се бе спрял преди сутрешната пресконференция, а като допълнение бе избрал „стъпка напред“. Журналистите, които току-що бяха станали свидетели на отпътуването на Жеримски, щяха да интерпретират посещението като „безполезно и неконструктивно“ и несъмнено „крачка назад“.

Броени мигове след като сивата врата се затвори, „Илюшин“ се устреми напред, сякаш също като господаря си, нямаше търпение да избяга.

Лоурънс пръв се обърна с гръб към движещия се с грохот по пистата самолет. Отправи се към очакващия го хеликоптер, където видя Анди със слушалка на ухото. Щом перките се завъртяха, Лойд бързо приключи разговора. Хеликоптерът се издигна и Лойд се наклони към президента, за да го уведоми за изхода от неотложната операция, проведена рано тази сутрин в болницата „Уолтър Рийд“. Лоурънс кимна, докато Анди обясняваше какъв вид действия бе препоръчал Брайтуайт.

— Лично ще позвъня на госпожа Фицджералд — заяви той.

Двамата прекараха останалото време в подготовка за предстоящата среща. Президентският хеликоптер се приземи на южната морава и никой от тях не проговори по пътя към Белия дом. Секретарката на Лоурънс го очакваше притеснено пред вратата на Овалния кабинет.

— Добро утро, Рут — поздрави я президентът за трети път тази сутрин.

И двамата бяха останали будни през по-голямата част от нощта.

В полунощ министърът на правосъдието бе пристигнал неофициално и бе обяснил на Рут Престън, че е повикан от президента. Това посещение не бе отбелязано в бележника на секретарката. В два часа сутринта президентът, Лойд и министърът на правосъдието тръгнаха за болницата „Уолтър Рийд“. Тази визита не бе отбелязана никъде, нито пък името на пациента, когото щяха да видят. Върнаха се след час и прекараха деветдесет минути в Овалния кабинет. Президентът бе наредил никой да не го безпокои. Когато Рут пристигна в Белия дом в осем и десет на следващата сутрин, президентът вече бе на път към военновъздушната база „Ендрюс“, за да изпълни последния си ангажимент към Жеримски.

Въпреки че бе облякъл друг костюм, риза и вратовръзка, Рут се съмняваше, че президентът си е лягал тази нощ.

— Какво следва сега, Рут? — запита той, макар много добре да знаеше с кого е следващата му среща.

— Хората за срещата ви в десет часа чакат във фоайето от четиридесет минути.

— Така ли? Тогава ги покани.

Президентът влезе в Овалния кабинет, отвори чекмеджето на бюрото си и извади два листа и една аудиокасета. Остави листовете пред себе си, а касетата — в касетофона на бюрото. Анди Лойд дойде с две папки под мишница и зае мястото си до президента.

— Носиш ли клетвената декларация? — попита Лоурънс.