Джефри Арчър - Професионалистът

— Да, сър — отвърна Лойд.

На вратата се почука. Рут отвори и съобщи:

— Директорът и заместник-директорът на ЦРУ.

— Добро утро, господин президент — ведро поздрави Хелън Декстър на влизане в Овалния кабинет, следвана от заместника си.

Тя също носеше папка.

Лоурънс не отвърна на поздрава й.

— Мога да ви зарадвам — обяви тя, докато сядаше на един от столовете срещу президента. — Успях да се справя с проблема, за който се страхувахме, че може да възникне по време на визитата на руския президент. Всъщност имаме основателни причини да смятаме, че въпросният човек вече не представлява опасност за страната.

— Възможно ли е това да е същият човек, с когото разговарях по телефона преди няколко седмици? — запита Лоурънс, отпускайки се назад в креслото.

— Не съм напълно сигурна, че ви разбирам, господин президент — отвърна Декстър.

— Тогава позволете ми да ви осветля по въпроса — обади се Лоурънс.

Наведе се напред и натисна бутона на касетофона за прослушване.

„Сметнах, че е редно да знаете колко е важна за мен тази задача, защото не се съмнявам, че точно вие сте човекът, който ще я изпълни безупречно. Така че се надявам да се съгласите да поемете тази отговорност.

— Оценявам доверието ви в мен, господин президент, признателен съм, че отделихте време, за да ми се обадите лично…“

Лоурънс натисна стоп-бутона.

— Несъмнено имате някакво просто обяснение как и защо е проведен този разговор.

— Наистина не съм съвсем сигурна, че ви разбирам, господин президент. ЦРУ не е упълномощено да следи личните ви телефонни разговори.

— Това може да е вярно, а може и да не е — коментира президентът. — Но точно този разговор, както добре знаете, не се е водил от този кабинет.

— Нима обвинявате ЦРУ в…

— Не. Обвинението е насочено лично към вас.

— Господин президент, това някакъв вид шега ли е?

— Изглеждам ли ви така, сякаш се шегувам? — попита президентът и отново натисна бутона „старт“.

„Това е най-малкото, което мога да сторя при тези обстоятелства.

— Благодаря, господин президент. Въпреки че господни Гутенбърг ме увери, че сте много заинтересован, а директорът лично ми се обади този следобед, за да потвърди, аз се чувствам неспособен да поема задачата, без да съм сигурен, че заповедта идва лично от вас.“

Президентът се наведе напред и отново натисна стоп-бутона.

— Има още, ако искате да го чуете.

— Уверявам ви — започна Декстър, — че операцията, за която говори Фицджералд, не е нищо повече от рутинно упражнение.

— Да не би да се опитвате да ме накарате да повярвам, че убийството на руския президент сега се смята от ЦРУ за рутинно упражнение? — възкликна Лоурънс.

— Никога не сме имали намерение да убиваме Жеримски — остро възрази Декстър.

— Само че един невинен човек увисна на въжето — рязко отвърна президентът.

Последва дълго мълчание, преди той да добави:

— И по този начин отпада всяко доказателство, че именно вие сте тази, която е поръчала убийството на Рикардо Гусман в Колумбия.

— Господин президент, мога да ви уверя, че ЦРУ няма нищо общо с…

— Рано тази сутрин Конър Фицджералд не каза точно това — прекъсна я Лоурънс.

Декстър онемя.

— Може би ще си направите труда да прочетете клетвената декларация, която той подписа в присъствието на министъра на правосъдието.

Анди Лойд отвори първата папка и подаде на Декстър и Гутенбърг копия от декларацията, подписана от Конър и заверена с подписа на министъра на правосъдието. Щом двамата започнаха да четат, Лоурънс забеляза, че капки пот избиха по челото на Гутенбърг.

— Вслушах се в съвета на министъра на правосъдието и упълномощих специалните служби да ви арестуват по обвинение в държавна измяна. Обясниха ми, че за това дават една-единствена присъда.

Декстър стисна устни, но заместникът й потрепери.

— Разбира се, има вероятност Ник да не е имал представа, че директорът няма необходимите правомощия за издаването на подобни заповеди.

— Абсолютно вярно, сър — побърза да потвърди Гутенбърг. — Всъщност тя ме накара да повярвам, че инструкциите да се убие Гусман идват направо от Белия дом.

— Знаех си, че това ще кажеш, Ник — отбеляза президентът. — И ако сметнеш, че можеш да подпишеш този документ — той бутна по бюрото един лист — министърът на правосъдието ми даде да разбера, че смъртното наказание може да бъде заменено с доживотен затвор.

— Не го подписвай, каквото и да е! — заповяда Декстър.