Джефри Арчър - Професионалистът

— Не започвай и ти — възкликна Меги. — Време е вие двамата да престанете да се тревожите за обществения ми живот.

Тя постави още по-голям омлет пред Стюарт.

— Трябваше да се оженя за теб, Меги — ухили се той.

— Ти си далеч по-подходящ от повечето мъже, с които се опитваш да ме уредиш — пое закачката тя, потупвайки зет си по главата.

Стюарт се изсмя и започна да подрежда пощата. Повечето писма бяха за него. Той подаде през масата няколко плика на Тара и три — на Меги. Остави своите настрана и се зачете в спортните страници на „Хералд“.

Меги си сипа втора чаша кафе, след което се зае с писмата си. Както винаги, тя разгледа марките, преди да реши кое да отвори най-напред. Две от марките бяха с един и същ портрет на Джордж Вашингтон. Третата бе с колоритна снимка на коала. Първо отвори австралийското писмо. Когато свърши да го чете, тя го подаде на Тара. Колкото повече четеше, толкова по-широка ставаше усмивката на младата жена.

— Много ласкателно — коментира Тара и подаде писмото на Стюарт.

Той бързо го прочете.

— Да, наистина. Как ще отговориш?

— Ще отговоря, че не съм на трудовата борса — отвърна Меги. — Но не преди да открия на кого от вас двамата да благодаря за това.

Тя размаха писмото във въздуха.

— Невинна съм — незабавно се отзова Тара.

— Аз съм виновен — призна Стюарт.

Отдавна беше разбрал, че не си струва да лъже Меги. Тя винаги успяваше да разбере кой я мами.

— Видях рекламата в „Хералд“ и реших, че имаш много добра квалификация за тази работа. Дори ако ме питаш, прекалено добра.

— Носят се слухове, че завеждащият катедрата по приема ще се пенсионира в края на академичната година — каза Тара. — Така че му търсят заместник. Който получи тази работа…

— Сега изслушайте ме, вие двамата — обърна се към тях Меги, докато прибираше чиниите. — Няма да пропусна академичната година, тъй като през август възнамерявам да се върна във Вашингтон и да продължа работата си в Джорджтаун. Университетът на Сидни ще трябва да си намери някой друг.

Тя седна и отвори второто си писмо.

Извади чек за 277 000 долара, подписан от министъра на финансите. „Помощ в пълен размер“, бе обяснено в приложеното писмо, която й се отпускаше във връзка със загубата на съпруга й, офицер от ЦРУ. Можеха ли изобщо да осъзнаят значението на думите „помощ в пълен размер“?

Тя бързо отвори третия плик. Беше го запазила за последно, тъй като познаваше буквите на старата машина и знаеше кой го е изпратил.

Тара бутна с лакът Стюарт.

— Ежегодното любовно писмо от доктор О’Кейси, ако не се лъжа — артистично прошепна тя. — Трябва да призная, впечатлена съм, че е успял да те открие чак тук.

— Аз също — усмихна се Меги. — Поне с него не се налага да се преструвам.

Тя отвори плика.

— Ще ви чакам отвън готови за излизане след час — съобщи Стюарт, поглеждайки часовника си.

Меги го погледна над очилата си за четене и се усмихна.

— Резервирах маса за обяд в кафето на брега.

— О, толкова си властна — промърмори Тара с въздишка на възхищение.

Стюарт се канеше да я удари с вестника по главата, когато Меги възкликна:

— Мили боже!

Двамата я погледнаха смаяно. Никога не я бяха чували да споменава напразно божието име.

— Какво има, мамо? — попита я Тара. — Още ли ти иска ръката, или след толкова години най-после се е оженил за някоя друга?

— Нито едното, нито другото. Предложили са му работа като ръководител на математическия отдел в университета на Ню Саут Уелс и той идва да се срещне със заместник-ректора, преди да вземе окончателно решение.

— Не може и да бъде по-добре — каза Тара. — Все пак той е ирландец, привлекателен е и винаги те е обожавал. И както ти редовно ни напомняш, татко просто е успял да го измести. Какво повече може да искаш?

Настъпи продължителна тишина, преди Меги да отвърне.

— Страхувам се, че това не е напълно вярно.

— Какво искаш да кажеш? — попита Тара.

— Ами истината е, че въпреки че беше привлекателен и прекрасен танцьор, той беше и доста скучен.

— Но ти винаги си ми казвала…

— Зная какво съм ти казала — прекъсна я Меги. — И не е нужно да ме гледаш така, млада госпожо. Убедена съм, че понякога дразниш Стюарт с младия сервитьор от Дъблин, който…

— Майко! Във всеки случай сега той е…

— Какво? — включи се Стюарт.

— … лектор в колежа „Тринити“ в Дъблин — продължи Тара. — Нещо повече, има щастлив брак и три деца. Това е далеч по-значително от всичко, което може да се каже за мнозинството от бившите ти приятелки.