Джефри Арчър - Професионалистът

— Така е — призна Стюарт. — Та кажи ми — обърна се той отново към Меги, — кога пристига доктор О’Кейси в Австралия?

Меги разгъна отново писмото и прочете:

— „Отлитам от Чикаго на четиринадесети, пристигам на петнадесети.“

— Но това е днес — отбеляза Стюарт.

Меги кимна, преди да продължи:

— „Ще остана в Сидни една нощ и ще се срещна със заместник-ректора на следващия ден, преди да замина обратно за Чикаго.“

Тя вдигна очи.

— Той ще си тръгне, преди да сме се върнали от уикенда.

— Срамота. След толкова много години, най-после бих искала да видя верния доктор Диклан О’Кейси — заяви Тара.

— И все още можеш — потвърди Стюарт и погледна часовника си. — Кога каца самолетът му?

— В единадесет и двадесет тази сутрин — отвърна Меги.

— Опасявам се, че ще го изпуснем. А не пише къде ще отседне, така че няма начин да се свържем с него, преди да се върне у дома.

— Не се отказвай толкова лесно — упорстваше Стюарт. — Ако тръгнем до десет минути, бихме могли да стигнем на летището навреме. Защо не го поканиш на обяд?

Тара погледна към майка си, която не изглеждаше много ентусиазирана от тази идея.

— Дори да го поканя, той вероятно ще откаже — възрази тя. — Ще е уморен и ще иска да се подготви за срещата си утре.

— Но поне ще си опитала — заключи Тара.

Меги сгъна писмото, свали престилката и се съгласи:

— Права си, Тара. Все пак това е най-малкото, което мога да сторя за него след всичките тези години.

Тя се усмихна на дъщеря си, и бързо излезе от кухнята и изчезна по стълбите за горния етаж.

Отвори гардероба в стаята си и взе любимата си рокля. Не искаше Диклан да гледа на нея като на жена на средна възраст. Това бе пълна глупост, разбира се, защото и двамата бяха оставили младостта си далеч назад. Огледа се критично в огледалото. Резултатът е приемлив, реши тя, като за петдесет и една години. Не беше напълняла, но на челото през последните шест месеца й се бяха появили още една-две бръчици.

Меги слезе по стълбите и забеляза Стюарт да крачи напред-назад по коридора. Знаеше, че колата вече е натоварена и навярно моторът й работеше.

— Хайде, Тара — извика той нагоре по стълбите за трети път.

Тара се появи няколко минути по-късно и нетърпението на Стюарт се изпари в мига, в който тя му се усмихна.

Щом се качи в колата, Тара възкликна:

— С нетърпение очаквам да го видя. Дори името му е толкова романтично.

— Точно така мислех и аз едно време — сподели Меги.

— Какво значение има името? — попита Стюарт с усмивка, докато маневрираше по алеята, за да излезе на шосето.

— Много голямо, ако си роден като Маргарет Дърдри Бърк — отвърна Меги.

Стюарт избухна в смях.

— Когато бях ученичка, веднъж си написах писмо адресирано до доктор и госпожа Диклан О’Кейси. Но иначе не ми беше особено интересен.

Тя нервно докосна косата си.

— Дали е възможно — попита Тара — след толкова години доктор О’Кейси да е станал по-забавен, ярък и земен?

— Съмнявам се — обезкуражи я Меги. — Смятам, че е по-вероятно да е надут, сбръчкан и все още девствен.

— Защо си толкова сигурна, че е бил девствен? — запита закачливо Стюарт.

— Защото го разправяше на всички — отвърна Меги. — Представата му за романтичен уикенд бе да изнесе лекция по тригонометрия, сякаш е на някоя математическа конференция.

Тара избухна в смях.

— Въпреки че, ако трябва да бъда откровена, баща ти не беше много по-опитен от него. Прекарахме първата си вечер заедно на пейка в парка и единственото, което загубих, бяха пантофите ми.

Стюарт така се заливаше от смях, че едва не удари колата в бордюра.

— Веднъж обаче открих как Конър е загубил девствеността си — продължи Меги. — Било е с момиче, известно като „Нанси, която не отказва“ — прошепна тя престорено поверително.

— Как е могъл да ти каже такова нещо? — смая се Стюарт.

— Не, не ми го каза. Никога не бих разбрала, ако не беше закъснял от тренировка една вечер. Реших да му оставя бележка в шкафчето и открих името „Нанси“ надраскано от вътрешната страна на вратата. Но всъщност не мога да се оплача. Когато проверих шкафчетата на съотборниците му, Конър бе с най-нисък резултат.

Сега Тара се превиваше от смях и умоляваше майка си да престане.

— Когато баща ти накрая…

Докато стигнаха до летището, Меги бе разказала всички истории за съперничеството между Конър и Диклан и бе започна да се притеснява от срещата със стария си партньор по танц след толкова много години.