Харлан Коубън - Изгубена завинаги

Когато стигна поляната до гората, аз скочих, увих ръката си около единия му крак по начин, който би накарал всеки играч от Националната футболна лига да ми завиди, и го съборих на земята. Той се строполи по-тежко, отколкото ми се искаше, извъртя се и се опита да ме отблъсне с ритник.

— Нямам намерение да те нараня — викнах аз.

— Остави ме на мира.

Всъщност бях седнал върху гърдите му и бях заклещил ръцете му, сякаш бях по-големият му брат.

— Успокой се.

— Махай се!

— Само се опитвам да открия това момиче.

— Нищо не знам.

— Кен…

— Махни се от мен!

— Обещаваш ли, че няма да избягаш?

— Махни се. Моля те!

Бях приклещил едно безпомощно и ужасено хлапе, макар и гимназист. Чаках да ме извикат на бис ли? Какво щях да изпълня? Щях да удавя някое коте ли? Изтърколих се на земята и го освободих.

— Опитвам се да помогна на момичето — обясних аз.

Той седна. По страните му се стичаха сълзи. Изтри ги и скри лицето си с ръка.

— Кен?

— Какво?

— Това момиче е изчезнало и вероятно я грози сериозна опасност.

Кен вдигна поглед към мен.

— Опитвам се да го открия.

— Не я ли познаваш?

Поклатих глава. Берлеан най-после се появи в далечината.

— Ченгета ли сте?

— Само той. Аз имам лични причини да я открия.

— Какви причини?

— Опитвам се да помогна. — Не виждах по какъв друг начин бих могъл да му го обясня. — Опитвам се да помогна на рождената й майка да я намери. Кари е изчезнала и може да й се случи нещо лошо.

— Не разбирам. Защо идваш при мен?

— Приятелите ти казаха, че се срещаш с нея.

Той пак наведе глава.

— Всъщност казаха, че си направил нещо повече.

Той сви рамене:

— И?

— Е, тогава ни кажи фамилното й име.

— И това ли не знаеш?

— Грози я опасност, Кен.

Берлеан най-после се присъедини към нас. Едва си поемаше дъх. Бръкна в джоба си — помислих, че търси молив — и измъкна една цигара. Да, това със сигурност щеше помогне.

— Кари Стюард — отговори Кен.

Погледнах към Берлеан. Той кимна с глава, изхърка в опита си да каже:

— Ще се обадя.

Грабна телефона си и закрачи, вдигна ръка над главата си и затърси оператора.

— Не разбирам защо побягна — казах аз.

— Излъгах — отвърна Кен. — Излъгах приятелите си, ясно? Никога не съм спал с нея. Така им казах.

Аз чаках.

— Всъщност видях я в библиотеката. Искам да кажа, че бе толкова красива, нали разбираш? Беше заедно с другите две блондинки и трите гледаха като излезли от филма „Децата на царевицата“ 47 47 „Децата на царевицата“ — разказ от Стивън Кинг, по който е заснет филм на ужасите. — Б.пр. . Като призраци. Както и да е, наблюдавах я цели три дни и най-после тя дойде сама, аз се приближих и я поздравих. Отначало изобщо не ми обърна внимание. Искам да кажа, че ме погледна хладно, но аз настръхнах целият. После си казах: „Какво толкова ще загубя?“. Така че продължих да й говоря, носех си преносимия плейър и я попитах каква музика харесва, тя пък ми каза, че не харесвала музика. Не й повярвах и й пуснах нещо от „Блу Октоубър“ 48 48 Американска рок група, създадена в Хюстън през 1996 година. — Б.пр. . Видях как лицето й се промени. Силата на музиката, нали разбираш?

Той млъкна. Огледах се. Берлеан говореше по телефона. Набрах името „Кари Стюард“ на мобилния си телефон и го изпратих на Есперанца и на Териса. Нека и те започнат да я проучват. Продължих да чакам да дойде някой от училището, но никой не се появи. Сега и двамата седяхме на тревата с лице към кампуса. Слънцето започваше да залязва и оцветяваше небето в огненочервено.

— И какво стана после? — попитах.

— Разговорихме се. Тя ми каза, че името й е Кари. Искаше да чуе и други парчета. Но през цялото време не спираше да се оглежда, сякаш се боеше, че приятелките й могат да я видят с мен. Почувствах се като един нещастник, но може би това е поведението на местните с Подгответата, не знам. Във всеки случай така си помислих. В началото. След това се срещнахме още няколко пъти. Идваше в библиотеката с приятелките си, а после се измъкваше и отиваше зад сградата, където аз й пусках музика. Един ден й казах за една банда, която щеше да свири в Норуолк. Попитах я дали иска да отидем. Тя пребледня. Толкова се изплаши, че й казах, е, не е кой знае какво, но Кари предложи да опитаме. Казах й, че бих могъл да я взема от дома й. Тя се слиса. Направо се сащиса.

Захладня. Берлеан свърши телефонните си разговори. Отново погледна към мен, видя изражението на лицето ми и разбра, че ще е най-добре да не се намесва.