Харлан Коубън - Изгубена завинаги

Зървам Териса на нея. Тя е с гръб към мен. Когато онази нощ се върнах в апартамента, тя, както ми бе казал и Уин, си бе отишла. Беше ми оставила само една бележка:

Обичам те толкова много!

И толкоз.

Териса си е боядисала косата в черно. Предполагам, че го е направила, за да се скрие по-добре. Блондинките изпъкват, дори тук. Харесвам черната й коса. Гледам я как се отдалечава от мен и не мога да сдържа усмивката си. Държи главата си високо вдигната, плещите си изправени, походката й е съвършена. Спомням си записите от охранителната камера, когато забелязах, че Кари има същата съвършена и уверена походка.

Териса е в компанията на три чернокожи жени, облечени в пъстри носии. Едната ме забелязва и прошепва нещо. Териса се обръща, любопитна да види кой е. Когато погледът й се спира върху мен, лицето й грейва. Предполагам, че моето също. Тя пуска кошницата от ръката си и се втурва към мен. Не проявява никакво колебание. Тичам насреща й. Териса обвива ръце около мен и ме придърпва към себе си.

— Боже, колко ми липсваше! — възкликва тя.

В отговор аз я прегръщам. И толкоз. Не ми се ще да говоря. Още не. Иска ми се да се разтопя в прегръдките й. Да потъна и да остана завинаги в тях. Дълбоко в себе си знам, че мястото ми е тук, до нея, и поне за няколко секунди аз желая и имам нужда от този покой.

Накрая питам:

— Къде е Кари?

Тя ме хваща за ръка и ме повежда към края на поляната. Посочва към полето, където виждам една по-малка поляна. На стотина метра от нас е Кари — тя седи в компанията на две чернокожи нейни връстници. И трите са заети с нещо. Не виждам с какво. Или берат, или чистят събраното. Чернокожите момичета се смеят. Кари е сериозна.

Косата на Кари също е черна.

Обръщам се отново към Териса. Надничам в очите й, които са сини със златна нишка около зениците. Дъщеря й има същия златист пръстен. Бях го видял на фотографията. Уверената походка, златистият пръстен. Наследственост, която не може да се сгреши.

Какво ли още сме пропуснали, помислих си аз.

— Моля те да разбереш защо избягах — казва Териса. — Тя е моя дъщеря.

— Знам.

— Трябваше да я спася.

Кимам с глава:

— Когато ти се обади първия път, ти е дала телефонния си номер.

— Да.

— Можеше да ми кажеш.

— Така е. Но чух думите на Берлеан. Че е толкова ценна само за мен, че не си струва да погубиш живота на хиляди заради нея.

Когато тя споменава името на Берлеан, остра болка пронизва сърцето ми. Чудя се как да продължа. Засенчвам очите си с длан и поглеждам към Кари.

— Даваш ли си сметка какъв е бил животът й?

Териса не поглежда нататък, дори окото й не мигва и изрича:

— Била е отгледана от терористи.

— Още по-лошо. Мохамед Матар си създава медицински център в Презвитерианската болница в щата Колумбия в момента в който се разрастват опитите с оплождане „инвитро“ и съхраняването на ембриони. Вижда възможност да нанесе съкрушителен удар — търпение и меч. „Спасете ангелите“ е радикална терористична групировка, прикрита зад дясна християнска организация. Матар използва насилие и лъжи, за да получи ембрионите. Не ги дава на бездетни семейства. Използва жени мюсюлманки, симпатизиращи на каузата му, като сурогатни майки — като склад за ембриони до тяхното раждане. После той и хората му отглеждат поколението новородени, превръщат децата в терористи, като възпитават омразата им търпеливо, ден след ден. Толкоз. Забраняват на Кари да се свързва с други хора. Тя не е познала любовта, дори като дете. Не е познала нежността. Никой не я е държал на ръце. Никой не я утешава, когато плаче в съня си. Всеки божи ден в главата й, както и в главите на останалите, терористите са втълпявали идеите си — видят ли неверник, да го убият. Това е. Няма нищо друго. Били са възпитани да се превърнат в страшно оръжие, да се внедрят между нас, готови за последния свещен бой. Представи си само. Матар е търсил ембриони от руси и синеоки родители. Те можели да проникнат навсякъде и никой нямало да ги заподозре.

Чакам реакцията на Териса, очаквам поне мъничко да трепне. Но тя не го направи.

— Залови ли всички?

— Аз не. Разбих главната групировка в Кънектикът. Джоунс откри още информация в къщата и, предполагам, е разпитал някои от оцелелите терористи.

Не искам да мисля как го е направил, а може и да съм си го помислил, вече не помня.

— Групировката, наречена „Зелената смърт“, е разполагала с още един лагер извън Париж. За часове е бил нападнат и разбит. Мосад и израелските военновъздушни сили разрушили един по-голям тренировъчен лагер на сирийско-иранската граница.