Харлан Коубън - Под напрежение

Съмнявам се, рече си Майрън.

— Ами записите от камерите в клуба?

— Какво?

— Твърдиш, че Уин и Кайл са влезли заедно в клуба. В такъв случай какво са записали вътрешните камери?

Димонти пак се изплю в кена в желанието си да прикрие откровения език на тялото си.

— Още ги проучваме.

— Аха. Да си представим поне само за миг, че не съм умствено дехидриран тъпак, а?

— Добре де. Няма такива, не разбра ли? Според Кайл били са отмъкнати от онези, които му скочили.

— Има логика.

— Хубаво го огледай, Болитар.

Майрън го огледа. Очите на Кайл продължаваха да са приковани в тавана. И бяха насълзени.

— Когато го намерихме рано сутринта, тейзърът, с който те бе парализирал, бе до него на пода, с източена докрай батерия. Той целият се тресеше, беше на границата на кататоничен ступор. И се беше насрал. Дума не можа да обели в продължение на цели дванайсет часа. Като му показах снимка на Уин, взе да реве, та се наложи докторът да му бие успокоително.

Майрън пак погледна Кайл. И се сети за тейзъра, и за блясъка в очите на Кайл, докато натискаше спусъка, и си даде сметка, че за една бройка той щеше да е на негово място в болницата. Погледна Димонти. И рече с абсолютно равен глас:

— Уау. Страшно. Му. Съчувствам.

Димонти само завъртя глава.

— Мога ли вече да си вървя? — попита Майрън.

— В „Дакота“ ли отиваш?

— Да.

— Там един от нашите чака Уин. Ще ми се да си поприказваме, като се прибере.

— Добър вечер, господин Болитар.

— Добър вечер, Владимир — мина забързан покрай портиера Майрън и влезе през прословутата порта от ковано желязо. На улицата наистина чакаше кола, изпратена от Димонти.

В апартамента Майрън завари Уин да си пие коняка на съвсем слабо осветление.

Присъствието му ни най-малко не го изненада. Като повечето стари сгради с легендарно минало, и „Дакота“ си имаше своите тайни подземни входове. Уин вече му беше показвал един, водещ началото си от мазето на висок жилищен блок близо до Кълъмбъс авеню, и втори — от съседната пряка покрай Сентръл Парк. Владимир сто на сто знаеше, че Уин си е у дома, но никога нямаше да го обяви. Коледните му бонуси не се плащаха от полицията.

— А пък аз снощи реших, че си тръгнал да се отдаваш на случаен секс — рече Майрън. — И чак сега разбирам, че си ходил да пребиеш Кайл.

— Не виждам с какво едното пречи на другото — захили се Уин.

— Нямаше нужда.

— От секса ли? Той поначало не е задължителен, но това не възпира мъжете.

— Много смешно.

Уин допря пръстите на двете си ръце.

— Да не би да си мислиш, че си първият, когото Кайл е завлякъл в оная тъмночервена стая? Или си просто първият, на когото му се е разминало, без да постъпи в болница?

— Добре де, какво да правиш, като има лош характер?

— Много лош характер, бих казал. Само за миналата година е имало три оплаквания от побой, но всеки път са го отървавали свидетели от клуба.

— И ти реши да вземеш нещата в свои ръце, така ли?

— Такъв ми е навикът.

— Но не ти влиза в служебните задължения.

— Обаче ми доставя удоволствие.

Спорът им бе съвършено излишен.

— Димонти иска да говори с теб.

— Известно ми е. Но аз нямам желание да говоря с него. Така че до половин час адвокатът ми ще му се обади да го уведоми, че никакви приказки няма да има, освен ако не извади заповед за задържането ми. Така че — край на историята.

— Би ли имало някаква полза да ти казвам, че според мен не е трябвало да го вършиш?

— Чакай първо да си настроя въображаемата цигулка — прекъсна го Уин и започна пантомимичния си номер.

— И какво точно му стори?

— Не са ли намерили тейзъра? — поинтересува се Уин.

— Намерили са го.

— Къде по-точно?

— Как къде? До тялото му.

— До самото му тяло? Е, вероятно е можел сам да си помогне. Поне мъничко.

Мълчание. Майрън отвори хладилника и извади бутилка „Юху“. По екрана на телевизора танцуваше логото за диск блу рей.

— Какъв беше оня лаф на Кайл? — попита Уин, докато въртеше с поруменели бузи разлатата чаша за коняк между пръстите си. — Известно време ще пикае кръв. Може и да има някой и друг строшен кокал. Но в крайна сметка ще се оправи.

— Но няма да проговори.

— О, не. Никога няма да посмее да проговори.

— Плашиш ме понякога — отбеляза Майрън.

— Затова пък съм скромен и тих.

— И все пак не смятам, че постъпи разумно.

— Напротив. Изключително разумно постъпих.

— В смисъл?

— Не забравяй три неща. Първо — вдигна пръст Уин, — никога не посягам на невинен човек, само на такъв, който си го заслужава. Кайл се вмества в тази категория. Второ — още един пръст, — направих го, за да осигуря нашата безопасност. Колкото повече се бои някой от нас, толкова по-далеч сме от опасността.