Харлан Коубън - Под напрежение

Майрън Болитар — царят на самоанализа.

Няма значение. Така или иначе, неотдавна бе направил основен ремонт: модернизира тоалетните и баните, боядиса стените в неутрален цвят, преустрои кухнята и — най-важното — превърна кабинета на долния етаж в самостоятелна спалня, та да не се налага на стареещите му родители да се катерят по стълбите. Първата реакция на майка му: „Това няма ли да понижи пазарната стойност на имота?“. Но след като я убеди, че няма такава опасност — макар че всъщност не беше наясно какво да очаква — тя се успокои и взе да одобрява промените.

Телевизорът работеше.

— Какво гледате? — попита Майрън.

— С баща ти вече нищо не гледаме на живо. Всичко записваме на касетофона.

— На видеокасетофона — поправи я баща му.

— Благодаря ви, господин Телевизия. Дами и господа — мистър Ед Съливан! Видеокасетофон или каквото там му викат. Записваме шоуто, после го гледаме, като прескачаме рекламите. Сума ти време си спестяваме. — И се почука с пръст по слепоочието, да му подскаже колко интелигентни са.

— Добре де, какво гледахте?

— Аз — натърти баща му — вече нищо не гледам.

— Ами да! Господин Умник вече не желаел и да поглежда телевизор. А само допреди време се канеше да си купи пълния комплект със записи на шоуто на Карол Бърнет и още тъгува за саркастичните смешки на Дийн Мартин.

Баща му само сви рамене.

— Майка ти — продължи майка му, явно изпитваща удоволствие да говори за себе си в трето лице — е далеч по-отракана, по-съвременна и гледа риалити шоута. Съдебни дела, брадъри и прочее. Дори се каня да пиша на Кортни Кардашиян. Знаеш ли я?

— Да приемем, че я знам.

— Нищо няма да приемаш. Знам, че я знаеш. В това няма нищо срамно. Срамното е там, че тя все още е с онова пиянде с пастелния костюм, дето прилича на огромна великденска патица. А тя е хубавица. Сигурно може да си намери някой много по-свестен, не мислиш ли?

— Добре. Да видим сега кой е гладен — потри длани Майрън.

Отидоха с колата му до „Баумгарт“ и си поръчаха пиле „Кунг Пао“ заедно с куп предястия. Едно време родителите му се хранеха като прегладнели ръгбисти, попаднали на барбекю, но напоследък апетитът им се беше смалил, дъвчеха по-бавно и изобщо се държаха изненадващо изискано.

— Кога ще ни запознаеш с годеницата си? — попита го майка му.

— Скоро.

— Ще ми се да вдигнем голяма сватба. Като на Клоуи и Ламар.

Майрън погледна въпросително баща си.

— Клоуи Кардашиян — поясни баща му.

— При това — продължи майка му — майка й Крис и пастрокът й Брус се запознаха с Ламар преди сватбата, когато той и Клоуи едва се познаваха! А вие с Териса се знаете от колко?… От десет години най-малко.

— Горе-долу.

— И къде смятате да живеете? — запита майка му.

— Елън! — предупреди я баща му с оня специален негов тон.

— Ти там мълчи. Къде, питам.

— Още не знам — отвърна Майрън.

— Нямам желание да ви се меся — поде тя, което си беше чисто въведение към намесата, — но на ваше място бих се отървала от старата ни къща. В смисъл, не ви препоръчвам да живеете в нея. Прекалено много те свързва с миналото ти. За теб ще е по-добре да сте на ново място.

— Ел… — понечи пак да я прекъсне бащата.

— Ще си помисля, мамо.

— Приеми го просто като идея.

След вечеря Майрън ги откара с колата у дома. Майка му помоли да я извинят, тъй като се чувствала уморена и искала да си полегне.

— Ама вие, момчета, си приказвайте.

Майрън хвърли загрижен поглед на баща си. А бащата му отговори с поглед в смисъл „не се притеснявай“. И вдигна предупредително пръст, докато вратата не се затвори. И само след секунди до Майрън достигна металическият глас, принадлежащ вероятно на някой от семейство Кардашиян: „Боже мили, ако тази рокля е още малко по-разголена, ще е готова за алеята на срама“.

— Луднала е по това шоу — сви рамене баща му. — Но поне е безобидно.

Преместиха се на дървената задна веранда. Строежът й бе отнел близо година, но беше толкова яка, че и на цунами щеше да издържи. Взеха си по един стол с избелели възглавнички и се загледаха в залеза над задния двор, който за Майрън продължаваше да си е стадионът му за уифълбол 5 5 Wiffleball — вариант на бейзбола за игра в ограничено или затворено пространство с лека, мека гумена топчица и дълга пластмасова бухалка. — Б.пр. . По цели часове бяха играли с Брад. Дървото с двойния дънер им служеше за първа база, петното с прогоряла трева — за втора, а едва подаващата се над земята скала — за трета. При някой по-силен удар топката им падаше в зеленчуковата градина на госпожа Даймънд, която се появяваше по своя така наречен „пеньоар“ и им се разкрещяваше да не са посмели да стъпят в имота й.