Харлан Коубън - Под напрежение

— Спри го — рече Майрън.

Уин натисна дистанционното. Екранът потъмня. Майрън затвори очи. В душата му се бореха пълна скръб и мощна ярост. Слепоочията му пулсираха. Обхвана глава с двете си ръце. Уин вече бе застанал до него с ръка върху рамото му. Но нищо не казваше. Само чакаше. След няколко секунди Майрън отвори очи и се изправи на стола.

— Ще я намерим — зарече се. — Каквото и да ни струва.

— Нищо ново от Лекс — каза Есперанца.

Майрън седеше зад бюрото си след поредната нощ недостатъчен сън. Цялото тяло го болеше. Главата му дънеше. Есперанца седеше насреща му. Голямата Синди се беше облегнала на рамката на вратата с усмивка, която някой с отслабено зрение би определил като „свенлива“. Опаковала се бе в лъскав лилав костюм на Батгърл — доста по-уголемена по размер версия на онзи, който Ивон Крейг бе прославила в старата телевизионна поредица. Материята комай беше готова да се пръсне по шевовете. Зад едното котешко ухо на Голямата Синди стърчеше молив, а в другото бе натикана слушалка от блутут.

— Никакво движение по кредитната му карта — добави Есперанца. — И мобифона си не е ползвал. Сетих се дори да помоля стария ни приятел ПТ да проследи движенията му по джипиеса на смартфона му. И той е изключен.

— Окей.

— Успяхме обаче да се сдобием с доста сполучлив едър план на онзи с конската опашка, който е… гъст с Кити в „Три Даунинг“. Голямата Синди ще се отбие в клуба след няколко часа със снимката, да разпита персонала.

Майрън хвърли един поглед на Голямата Синди, а тя запримига ситно насреща му. Представете си две тарантули, проснали се по гръб на пустинното слънце.

— Освен това направихме справка и за брат ти и Кити — продължи Есперанца. — Нищо в Съединените щати: никакви кредитни карти, никакви шофьорски книжки, имоти, задължения, данъчни декларации, глоби за неправилно паркиране, брачни или бракоразводни свидетелства. Абсолютно нищо.

— Имам една идея — каза Майрън. — Да попитаме Бъз.

— Роудито на Лекс ли?

— Той не му е само роуди. А и знам истинското му име — Алекс И. Ховайло. Предлагам да проверим неговите кредитни карти и мобифона му — може да не го е изключил.

— Извинявайте — обади се Голямата Синди. — Търсят ме по телефона. — Чукна с пръст блутута и заговори с гласа на рецепционистка: — Да, Чарли? Окей, прието, благодаря. — Доколкото му беше известно на Майрън, Чарли беше охраната на партера. Голямата Синди изключи блутута. — В асансьора е Майкъл Дейвис от „Шиър“.

— При теб ли идва? — попита Есперанца.

Майрън кимна.

— Покани го да влезе.

„Шиър“, „Жилет“ и „Шик“ са трите големи фирми, владеещи пазара за самобръсначки. А Майкъл Дейвис беше вицепрезидент по маркетинга. Голямата Синди изчака новодошлия пред асансьора. Обикновено новодошлите оставаха без дъх, като я видеха да ги посреща. На Майкъл обаче и окото не му трепна. Подмина забързано Голямата Синди и нахлу право в кабинета на Майрън.

— Имаме проблем — обяви Майкъл.

— Целият съм в слух — разпери ръце Майрън.

— След месец изтегляме от пазара „Шиър Дилайт Севън“.

„Шиър Дилайт Севън“ беше самобръсначка — а ако се вярва на маркетинг отдела на „Шиър“ — „последната дума на техниката“, предлагаща „по-ергономична ръкохватка“ (колко ли е трудно човек да държи една самобръсначка?), „професионален стабилизатор на острието“ (Майрън нямаше никаква представа това пък какво може да значи), „седем по-тънки, прецизно подострени остриета“ (щото другите сигурно са много дебели и непрецизни) и „микроимпулсен двигател“ (което ще рече, че вибрирала).

Главното „лице“ на рекламата на „Шиър Дилайт Севън“ беше представляваният от Майрън защитник от американската професионална футболна лига Рики Сюлс, по прякор „Гладкия“. „Бъди двойно по-гладък“ — гласеше рекламата, но Майрън нещо не я схващаше. Рики се бръснеше на екрана с доволна усмивка, сякаш участва в полов акт, и обявяваше, че „Шиър Дилайт Севън“ му осигурявала „възможно най-късото и най-комфортно бръснене на света“, след което някаква готина мадама ахваше „Ах, колко си гладък…“ и прокарваше длан по бузите му. Казано накратко: реклама, която и трите големи фирми пробутваха от 1968-а година досега.

— С Рики бяхме останали с впечатлението, че се продава масово.

— Така е — призна Дейвис. — Или поне така беше. Наистина върви на пазара, и то страхотно.

— Тогава?

— Прекалено успешна е.

Майрън изчака да чуе какво ще последва. Но тъй като Дейвис онемя, наложи се да попита: