Харлан Коубън - Под напрежение

— Ще се видим до един час.

Майрън забърза крачка, влезе в Лок Хорн Билдинг — точно така, пълното име на Уин беше Уиндзър Хорн Локуд, а от там нататък ти си го изчисли, както казваха в гимназията — и взе асансьора до дванайсетия етаж. Вратите му се отваряха право в приемната на „МБ Пред“ и ако някое дете сбъркаше номера на етажа, обикновено след отварянето им се чуваха ужасени детски писъци.

Понеже детето виждаше насреща си Голямата Синди — невероятната рецепционистка на „МБ Пред“.

— Добро утро, господин Болитар! — изпищя тя тънко, като момиченце, срещнало случайно своя тийнейджърски идол.

Голямата Синди беше висока метър и деветдесет и шест и съвсем наскоро бе минала четиридневна „прочистваща“ сокова диета, така че в момента тежеше само 140,6 кг. Имаше длани с размерите на възглавнички за диван. А главата й приличаше на бетонна тухла четворка.

— Здравей, Голяма Синди.

Наричаше я така по нейно настояване — в никакъв случай не приемаше да й викат само „Синди“ или, не дай си боже — „Голямата“. А на нея, изглежда, й беше приятно да се обръща към него с официалното „господин Болитар“. Личеше си, че настроението й в този ден е добро. Понеже за няколко дни диетата буквално бе помрачила обичайното лъчезарно поведение на Голямата Синди. И говорът й се беше превърнал в ръмжене. Гримът й, обикновено конкуриращ Йосиф и фантастичната му пъстра дреха, се бе свел до контрастно черно и бяло, нещо средно между готите от средата на 1990-те години и рокбандата „Кис“ от 1970-те. Но днес лицето й сякаш бе разкрасено с всичките шейсет и четири боички на пастелите „Крейола“, след като бе изкарало сеанс под ултравиолетовата лампа.

Голямата Синди рипна на крака и Майрън — който отдавна бе престанал да се шокира от разните й бюстиета и бодита от спандекс — насмалко да отстъпи сащисан назад. Роклята й вероятно беше от шифон, но видът й по-скоро подсказваше, че се е опитала да се увие с гирлянди от някакво парти. Воланите от нещо като крехка лилаво-розова разтегателна хартия започваха от горния край на гърдите й и се сучеха около тялото й чак до под бедрата и завършваха доста високо над коленете й. Материята на места беше и поразкъсана, та се получаваше същият визуален ефект като след превръщането на Брус Банър в Невероятния Хълк. Тя обаче се засмя и се фръцна силно на един крак, с което накара Земята да се разлюлее около оста си. Да не говорим, че и ниско на гърба й, към опашката, също зееше отвор с формата на диамант.

— Какво ще кажеш, а? — попита го.

— Става.

Голямата Синди се извърна с лице към него, сложи ръце на обвития си в разтегателна хартия ханш и се нацупи.

— Само толкова ли?

— Страхотна е.

— Сама си я измислих.

— Изключителен талант си.

— Как мислиш? Териса дали ще я одобри?

Майрън отвори уста. Спря. Затвори я. Опааа.

— Изненада! — провикна се Голямата Синди. — С такива рокли ще са всички шаферки на сватбата ви. Това ще е моят сватбен подарък за вас двамата.

— Но ние изобщо не сме обсъждали дата.

— Истинската мода надживява времето, господин Болитар. Много се радвам, че я харесваш. Мислех си дали да не използвам цвят морска пяна, но после реших, че онези цветя, обичките, имат много по-топъл оттенък. Понеже и аз си падам по топлите тонове. Както и Териса, не мислиш ли?

— Мисля — отвърна Майрън. — И тя умира за обички.

Голямата Синди му пусна бавната си усмивка — ситни зъбки в голяма уста — която докарваше дечицата до писъци. И той й се усмихна. Божичко, колко обичаше тази огромна луда жена.

— Есперанца дойде ли? — кимна Майрън към вратата вляво.

— Да, господин Болитар. Да й съобщя ли, че си тук?

— Няма нужда. Сам ще вляза.

— Би ли й съобщил, че след пет минути ще довърша нейната проба?

— Дадено.

Почука леко на вратата и влезе. Есперанца седеше зад бюрото си. И тя бе в рокля с цвета на обички, макар при нея стратегически разположените прокъсани участъци да имаха по-скоро ефекта като при Ракел Уелч в „Милион години преди Христа“. Майрън едва се въздържа да не се изкикоти.

— Само една думичка да си рекъл, и ще умреш — заплаши го Есперанца.

— Моа? — учуди се Майрън и седна. — Макар че, ако искаш да чуеш най-искреното ми мнение, на теб морската пяна ще ти отива повече. Ти не си човек на топлите тонове.

— Имаме насрочена среща в дванайсет на обяд — съобщи му тя.

— Дотогава би трябвало да съм се върнал, а се надявам и ти да си се преоблякла. Нещо ново по кредитните карти на Лекс?