Харлан Коубън - Под напрежение

— Нищо.

Отказваше да вдигне очи и да го погледне. Нещо прекалено старателно проучваше някакви листове върху бюрото си.

— Е, в колко се прибра снощи? — попита Майрън с тон, който трябваше да е неангажиращ.

— Не се тревожи, татенце. Преди вечерния час.

— Нямах това предвид.

— На друг ги разправяй.

Майрън огледа наобиколилите я „банални, но истински“ семейни фотографии по бюрото й.

— Не искаш ли да споделиш с мен?

— Не, доктор Фил, нямам такова желание.

— Щом казваш.

— И не ми излизай с тая лицемерно набожна физиономия, ако обичаш. Снощи не си позволих нищо повече от флирт.

— Не съм дошъл да те съдя.

— Но точно този ефект постигаш. Накъде всъщност си се запътил?

— Тенис академията на Сузи. Уин виждала ли си го?

— Струва ми се, че още не е пристигнал.

Майрън се метна в едно такси и пое на запад, към река Хъдсън. Тенис академията „Сузи Т.“ се намираше близо до кейовете Челси Пайърс и се помещаваше в нещо като огромен бял балон. Като влезеше, човек имаше чувството, че ще му се пукнат тъпанчетата от високото въздушно налягане, благодарение на което балонът стоеше надут. Вътре имаше четири корта, заети от млади жени/тийнейджърки/момичета, които играеха тенис с инструктори. Сузи, с цялата си осеммесечна бременност, беше на първи корт и демонстрираше на две почернели от слънцето тийнейджърки блондинки с конски опашки как се атакува при мрежата. На втори корт тренираха форхенд, на трети — бекхенд, а на четвърти — сервиси. В ъглите на полето за сервис бяха сложени обръчи за въртене, да служат за мишени. Сузи зърна Майрън и му даде знак да я изчака една минута.

Майрън се оттегли в чакалнята с изглед към кортовете. Там се бяха събрали и майките — всичките в бели тенис екипи. Тенисът май беше единственият спорт, в който зрителите се обличат като участниците, да не би случайно някой да ги извика от трибуните да се включат в играта. И колкото и да не беше политически коректно, Майрън трябваше все пак да отчете колко секси изглежда една мама в бял тенис екип. Затова си и позволи да ги гледа. Не да зяпа директно — прекалено възпитан бе за подобно нещо. Но това не му пречеше да ги гледа.

Похотта, ако изобщо я имаше, бързо се изпари. Майките наблюдаваха прекалено задълбочено рожбите си, сякаш от всеки удар им зависеше животът. Докато гледаше през прозореца как Сузи се смее на нещо, подхвърлено от една от ученичките, се сети и за майка й, която използваше понятия от рода на „импулсирана“ и „фокусирана“, за да прикрие нещо, което си беше чиста проба „вродена жестокост“. Според някои хора родителите прекаляват, понеже изживявали живота си посредством своите деца, което не може да е вярно, тъй като никой родител не би се отнасял така коравосърдечно към собствената си особа. В конкретния случай майката на Сузи се бе зарекла да създаде тенисистка — и точка. И най-добрият начин за постигане на тази цел, според нея, бе като разпердушинва всичко, което би могло да донесе на детето й радост или самоувереност, и я направи напълно зависима от това как замахва с ракетата. Щом си била противничката си — значи си добра. Загубиш ли — нищо не струваш. И лишаваше дъщеря си не само от обич. А и от най-малкия намек, че притежава някаква стойност.

Самият Майрън израсна в епоха, в която всеки винеше родителите си за собствените си проблеми. Повечето му връстници само се оплакваха, без капка желание да се погледнат в огледалото и да се стегнат. Обвиняващото поколение намираше вината у всеки друг и у всичко друго, освен в себе си. При Сузи обаче положението бе съвсем различно. И той бе станал жив свидетел на мъките, на борбите й, на опитите й да се бунтува против всичко свързано с тениса, на желанието й да скъса с този спорт, но и на истинска любов към самата игра. И как кортът се бе превърнал за нея и в зала за мъчения, но и в единственото място, където можеше да намери спасение — две крайности, които трудно се съчетаваха. И как постепенно, но и почти неизбежно това я докара до дрогата и самоунищожителното й поведение до деня, в който дори Сузи, която имаше едва ли не законни основания да играе играта с обвиненията, се погледна в огледалото и намери отговора.

Майрън седеше и прелистваше някакво тенис списание. След пет минути курсистите почнаха да се изнизват от кортовете. Усмивките им взеха да изчезват още с напускането на надутия балон, свели глави пред укоризнените майчини погледи. След тях излезе и Сузи. Някаква майка понечи да я спре, но тя се задоволи да й отговори съвсем кратко. Мина покрай Майрън, без да намали ход, само му даде знак да я последва. Подвижна мишена, прецени я Майрън. По-трудна за прехващане от родителите.