Вал Макдърмид: Скритият пожар

— Имам нужда от ново питие — каза тя, облягайки се на стената до него.

— Това е четвъртата ти чаша — отбеляза той миролюбиво.

— И кой брои?

— Очевидно аз.

— Ти си мой приятел, не мой психоаналитик — тонът на Карол беше леден.

— Именно затова изказвам предположение, че може би пиеш прекалено много. Ако бях твой психоаналитик, не бих бил толкова категоричен. Бих оставил преценката на теб.

— Виж какво, Тони, с мен всичко е наред. Имаше един период след… признавам, че имаше период, когато пиех прекалено много. Но вече отново мога да се владея. Това стига ли ти?

Тони вдигна ръце с обърнати към нея длани в опит да я успокои.

— Изборът си е твой.

Карол въздъхна дълбоко и остави празната си чаша на една маса наблизо. Тони можеше да стане вбесяващ, когато започнеше да се държи така благоразумно. А при това тя не беше единствената, която мразеше да се вадят на бял свят гадните моменти от живота й. Да видим как ще му се отрази. Тя се усмихна сладко.

— Да поизлезем на чист въздух, какво ще кажеш?

Усмивката му беше озадачена.

— Добре, щом искаш.

— Открих някои неща за баща ти. Хайде да отидем някъде, където бихме могли да поговорим като хората. — Тя забеляза как усмивката му отстъпи място на унила гримаса. Самоличността на бащата на Тони се изясни едва след неговата смърт, благодарение на решението му да завещае състоянието си на своя син, с когото така и не се бе запознал приживе. Карол знаеше, че отношението на Тони към покойния Едмънд Артър Блайт беше в най-добрия случай двойствено. Беше точно толкова склонен да разговаря за своя наскоро открит баща, колкото тя — да обсъжда предполагаемата си зависимост от алкохола.

— Предавам се. Отивам да ти донеса още едно питие.

Но когато той взе чашата, на пътя му се изпречи някакъв човек, който се измъкна от блъсканицата и застана точно пред тях.

Карол го огледа по навик. Още преди години тя бе развила привичката да пази на ум описания на хората, които срещаше, изграждайки им словесен портрет, сякаш предназначен за художниците, работещи за полицията, или за поместване в плакатите за лица, обявени за издирване. Този човек беше нисък за професионален полицай, набит, но без следи от затлъстяване. Беше добре избръснат, спретнатата бяла линия на страничен път разделяше светлокестенявата му коса. Кожата му беше бяло-розова, със свежестта на човек, който често участва в лов за лисици из графствата, лешниковите му очи бяха оградени от мрежа ситни бръчици, които подсказваха, че на възраст е в края на четиридесетте или началото на петдесетте години. Носът му беше малък и месест, устните — плътни, брадичката му беше кръгла като топче за тенис на маса; властното му излъчване би било подходящо за някой едновремешен лидер от партията на торите.

Тя съзнаваше, че човекът срещу нея я подлага на същата преценка.

— Главен инспектор Джордан — каза той. Гласът му беше плътен баритон с далечни следи от типичния за Югозападна Англия акцент. — Аз съм Джеймс Блейк, вашият нов началник.

Той протегна ръка към Карол. Тя я стисна и установи, че ръката му е широка, топла и суха като хартия.

Също като усмивката му.

— Приятно ми е да се запознаем, сър — каза Карол. Блейк не сваляше очи от лицето й. За да представи Тони, тя отклони поглед. — Това е доктор Тони Хил, той работи за нас от време на време.

Блейк хвърли поглед към Тони и кимна леко, приемайки представянето.

— Исках да се възползвам от тази възможност да разчупя леда. Много съм впечатлен от това, което чувах за вашата работа. Смятам да въведа тук някои промени, и един от приоритетите ми е вашият ареал. Ще ви очаквам утре в десет и половина сутринта в кабинета си.

— Разбира се — отвърна Карол. — Очаквам с нетърпение тази среща.

— Добре тогава, уговорено. До утре, главен инспектор Джордан.

Той се обърна и започна да се промъква през тълпата, разбутвайки с рамене хората.

— Забележително — заяви Тони. Думите му биха могли да означават дузина различни неща и всяко едно от тях би било валидно. И не задължително в оскърбителен смисъл.

— Наистина ли каза ареал?

— „Ареал“ — повтори Тони безпомощно.

— Сега вече наистина имам нужда от това питие. Хайде да се махаме оттук. В хладилника имам бутилка чудесен „сансер“.

Тони се взираше в гърба на Блейк.

— Нали си спомняш какво казва героинята от филма „Мухата“ — „страхувай се, много се страхувай“? Струва ми се, че сега този съвет се отнася за нас.