Вал Макдърмид: Скритият пожар

— Свържи се с пътна полиция. Те имат две контролни камери на това шосе, но не знам къде точно. Нуждаем се от пълни описания на всяко превозно средство, преминало по тази отсечка вечерта. Свържи се с полицаите, които отговарят за връзка със семействата на жертвите. Искам някой от техния отдел да се срещне с мен пред дома на родителите й. Свържи се с директора на училището. Искам да знам кои са били приятелите й, кои са учителите й, искам да разговарям с тях рано сутринта. Поискай от полицая, който е приел първоначалното съобщение за изчезването й, да ми прати подробности по електронната поща. Свържи се с прессекретариата и уточни подробностите. Ще разговаряме с пресата утре, в десет сутринта. Ясно ли е? Забравих ли нещо?

Амброуз поклати глава.

— Ще се заема. Ще помоля някой от пътна полиция да ме върне. Вие ли ще отидете в дома на момичето?

Патърсън въздъхна.

— Няма да е приятно. Но дъщерята на тези хора е мъртва. Заслужават вниманието на старши полицейски служител. Ще се видим в централата.

Амброуз излезе от колата и се упъти към полицейските коли, спрели пред входа на отбивката. Шефът му го проследи с поглед. Като че ли нищо не бе в състояние да разтърси Амброуз. Той поемаше тежестта върху масивните си рамене и прегазваше непоклатимо през всичко, което им поднасяше поредното разследване. Каквато и да бе цената на тази поне привидна невъзмутимост, тази нощ Патърсън би я платил на драго сърце.

Карол можеше да прецени, че речта на Джон Брандън отива към своя край. Лицето му, напомнящо със скръбното си изражение на муцуна на блъдхаунд, бе по-оживено, отколкото тя го бе виждала някога в работно време. Обичната му Маги стоеше редом с него, с онази примирена усмивка, която Карол често бе виждала на устните й, когато бе вечеряла със семейството им, а Брандън се вкопчваше в някоя тема като териер, захапал заек. Тя остави празната си чаша, взе пълна от подноса на преминаваща край нея сервитьорка и се упъти отново към нишата, където бе оставила Тони. Изражението му беше по-подходящо за погребение, но пък тя не бе и очаквала нещо по-добро. Знаеше отлично, че той приемаше подобни събития като безсмислена загуба на време и за него това вероятно беше истина. Но що се отнася до нея, нещата стояха по-различно.

Залавянето на престъпници не беше основният двигател в работата на съвременната полиция. Светът се движеше напред от политиката — както ставаше във всяка голяма институция. Навремето подобна вечер щеше да послужи като повод за безпаметно напиване, включително с поръчване на стриптийзьорки. А сега такива събития се ползваха за установяване на контакти, връзки, за провеждане на разговори, които нямаше как да се проведат на работното място. Това не й се нравеше, също както не се нравеше и на Тони, но тя имаше известен талант за подобни занимания. Ако това бяха изискванията, за да затвърди мястото си в неофициалната йерархия, тя щеше да понесе изпитанието с усмивка.

Някой постави ръка на рамото й. Тя спря и се обърна. Детектив Пола Макинтайър от нейния екип приведе глава към ухото на Карол.

— Току-що пристигна — прошепна тя.

Не беше необходимо Карол да пита за кого става дума. Човекът, който щеше да заеме мястото на Джон Брандън, беше известен по име и с репутацията си, но тъй като идваше от другия край на страната, в Брадфийлд почти никой не разполагаше със сведения от първа ръка за него. Не бяха много полицейските служители, пожелали да бъдат преместени от полицията на Девън и Корнуол в Брадфийлд. Защо някой би пожелал да замени относително спокойния живот в красива курортна местност за постоянния тормоз, свързан с полицейската работа в постиндустриален град на север, където на човек можеше да му се доплаче от високия процент на престъпления с употреба на огнестрелно и хладно оръжие? Освен ако, разбира се, не ставаше дума за амбициозно ченге, по чиято преценка ръководенето на четвъртото по големина полицейско подразделение в страната би било добър ход за издигане в кариерата. Карол предполагаше, че думата „предизвикателство“ бе присъствала неведнъж в интервютата при кандидатстването на Джеймс Блейк за този пост. Тя обходи с поглед залата.

— Къде е?

Пола хвърли поглед през рамо.

— Нареждаше нещо пред втория заместник-началник, но е отишъл някъде другаде. Съжалявам, шефе.

— Няма значение. Благодаря, че ми каза — Карол вдигна чаша за поздрав и продължи към Тони. Докато успее да си проправи път през тълпата, успя отново да изпразни чашата си.