Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Заповядай — каза той. — Какво става със семейство Мейдмънт?

Когато стана ясно, че семейство Мейдмънт си оставаха един от малкото възможни източници на улики в разследването на убийството на дъщеря им, той се беше свързал с колегите на Шами от полицията на Уест Мидландс. Необходимо беше да се увери, че няма опасност тя да пропусне нещо важно. Но хората, с които се свърза, го успокоиха в това отношение. Казаха му, че Пател е вероятно най-подходящият човек за работа със семействата на жертвите. „Даже е прекалено добра, за да й възлагат да утешава опечалени, ако питаш мен — беше казал един от тях. — Питам се за какво й беше да ни напуска, за да работи с тикви като вас“.

Пател седна, кръстосвайки добре оформените си крака. В движенията й нямаше никакво кокетство — Амброуз отчете този факт почти със съжаление. По принцип той беше доволен от брака си, но един мъж обича да се уверява, че жените го оценяват като подходящ за флирт.

— Изтощени са — каза Шами. — Като че ли са потънали в зимен сън, за да съхранят малкото сили, които са им останали. — Тя сведе очи към ръцете си. — Виждала съм такова нещо и преди. Когато излязат от това състояние, най-вероятно ще насочат цялата си ярост към нас. Няма кой друг да поеме вината, и затова ние ще отнесем всичко, ако дотогава не сме открили човека, убил Дженифър.

— А не се случва нищо подобно — отбеляза Амброуз.

— Така изглежда. Какво става с резултатите от лабораторията по съдебна медицина? И там ли няма нищо?

Амброуз сви масивните си рамене, така че шевовете на ризата му се изопнаха застрашително.

— Имаме някои улики. Не такива, които могат да насочат диренето — с тях по-скоро може да се гради обвинение след като вече имаш заподозрян. Все още чакаме данни от компютърните специалисти, но с всеки изминал ден надеждите ни намаляват.

— Така си мислех и аз — Пател прехапа долната си устна и се намръщи леко.

— Да не би да си научила нещо от близките й? Затова ли дойде?

Шами незабавно завъртя отрицателно глава.

— Не. Иска ми се… просто… — тя се поразмърда смутено на стола си. — Моят приятел е детектив в полицията на Уест Мидландс. Казва се Джонти Сингх.

Бяха само няколко думи, но напълно достатъчни, за да може Амброуз незабавно да си представи историята зад привидно необяснимото решение на Шами Пател да се премести в Устър. Добро момиче от благочестиво индийско семейство, спазващо традициите на хиндуизма. Родителите й вероятно са подготвяли брака й с някое добро момче от семейство на хиндуисти. А тя да вземе да се влюби в сикх. Или родителите й са научили и е имало семеен скандал, или тя е решила да дойде да работи тук, преди някое неподходящо лице да забележи нея и Джонти на последния ред в някой киносалон. Премествайки се в Устър, си е осигурила възможността да живее спокойно, без постоянно да се озърта.

— Така… — каза предпазливо Амброуз, питайки се какво ли ще последва сега.

— Нали помниш онази история в Брадфийлд миналата година? Убийството на футболиста и бомбата на стадиона?

Като че ли някой би могъл да забрави толкова бързо този случай! Трийсет и седем души бяха убити, имаше стотици ранени, когато бяха взривени официалните ложи на стадиона „Виктория Парк“ по време на мач от Премиършип.

— Помня.

— Джонти беше въвлечен, макар и не пряко, в този случай. Преди атентата. Навремето той бе арестувал по друг повод един от първоначално заподозрените в убийството. Джонти продължи да поддържа връзка с човека, който го потърси по време на онова следствие — името му е Сам Еванс и работи в екипа за разследване на особено тежки престъпления към брадфийлдската полиция. Така или иначе, разказвах на Джонти колко сме изтормозени всички поради липсата на напредък в издирването на убиеца на Дженифър. Знам, че не би трябвало да говоря с него за това, но той е колега и знае, че не бива да го раздрънква…

— Остави това — каза Амброуз. Струваше му се, че може да се довери на преценката на тази жена. — Какво предложи твоят детектив Сингх?

— Каза ми, че брадфийлдските криминалисти работели с някакъв профайлър, който имал решаващ принос за многото им успехи.

Амброуз се постара изражението му да не издаде неговия скептицизъм, но въпреки това детектив Пател го долови. Тя заговори по-бързо, думите й се прескачаха.

— По всичко личи, че този човек е нещо изключително. Сам Еванс казал на Джонти, че е спасил живота на много хора, решавал случаи, с които никой друг не можел да се справи. Той е човекът, който ни трябва.