Стюарт Уудс - Бялата стока

Четвъртият кубинец напусна поста си и се притече на помощ на останалите, като без съмнение се опасяваше, че ще изпусне схватката и наградата за залавянето на беглец.

Кат и Марибел, хванати под ръка, се появиха от коридора с асансьорите и тръгнаха небрежно към втория изход. Когато минаха през фоайето, започнаха да зяпат към суматохата. Щяха да изглеждат много странно, ако не зяпаха. Миг след това бяха извън хотела и се качиха в едно такси.

— Американското посолство — каза Кат, а Марибел повтори същото на испански.

Стисна ръката на Кат и се облегна на рамото му, като повтаряше:

— Благодаря ви, благодаря ви!

Кат потупа ръката й.

— Всичко е наред. Скоро ще бъдем в посолството.

— Благодаря ви, благодаря ви! — повтори тя и преди Кат да реагира, залепи една целувка на устните му.

Кат направи всичко възможно, за да я успокои, като избърса с ръка червилото от устните си. Не след дълго таксито спря до същата задна врата, през която неотдавна линейката го беше докарала. Кандис Лий, придружена от един морски пехотинец и някакъв мъж, ги очакваше. Кат предаде Марибел на Кандис и служителя и ги последва.

От канцеларията на Бъз Бергман позвъни до „Текуендама“ и поиска да го свържат с апартамента му. За негово успокоение отговори Мег.

— Добре ли си? — запита Кат.

— О, да! Не съм се забавлявала така от години! Извикахме управителя, местната полиция, портиера — всички се включиха. Сигурно не си виждал латиноамериканец да се изчервява така, както тези! Марибел в безопасност ли е?

— Да. Сега е в канцеларията на консула и се занимават с някакви книжа. Мисля, че вече е разговаряла с баща си.

— Добре. Сега слушай! Кога трябва да заминем за Летиция?

— Искам да излетя утре сутринта точно в осем, ясно ли е?

— Ясно е, но може да не се видим дотогава. Имам да свърша някои неща, но няма да изпусна самолета, вярвай ми.

— Ще се видим там — каза Кат и затвори.

Бари Хеджър влезе в стаята с един куфар в ръка.

— Добро утро! — поздрави той. — Готов ли си за малко шпионско оборудване?

— Да, защо не? — отвърна Кат.

Хеджър отвори куфара и извади един голям транзистор „Сони“.

— Така — каза той. — Тук имаме едно обикновено многовълново радио, нали? — Включи го и завъртя копчето за станциите. От радиото се дочуха смесени гласове и статични смущения.

— Но — продължи Хеджър — ако изтеглиш копчето и го завъртиш обратно на часовниковата стрелка — и той демонстрира, — получаваш предавател, който излъчва сигнал, лесно доловим от системата за автоматично намиране на посоката на всеки самолет.

Кат се опита да включи радиото, както беше инструктиран.

— Само това ли е? — запита той. — Просто да го включа ли?

— Не съвсем. Трябва да бъдеш на открито, далеч от големи постройки, които може да смущават сигнала, и да изтеглиш антената докрай, разбра ли?

— Да. Какъв диапазон има това нещо?

— Около четиридесет мили за самолет на две хиляди мили и повече за по-големите надморски височини.

— Не е много.

— Достатъчно, за да свърши работа. Ние ще прелитаме, над Трапеца през определени интервали от момента, в който тръгнеш от Летиция за базата на Принс. Колумбийското поделение ще бъде разположено в една военна база в Бразилия, отвъд границата през река Амазонка. Ето тук. — И той посочи една точка на картата, надолу по течението на реката. — На батерии радиото може да излъчва в продължение на един час, ако, разбира се, не прекараш твърде много време в слушане на рокендрол. Пази това нещо, защото иначе ще трябва да търсиш телефонна кабина.

— Добре — каза Кат.

В стаята влезе Джони Гомес.

— Здравей, Кат. Исках да ти кажа, че ще има едно приятелско лице в Летиция. Моят човек, сипаничавият, който беше в клуба снощи, вече е на път за там. Той ще отседне в Парадор Тикуня като турист, регистриран с името Конрой. Ще бъде в бара по време на твоята среща. Ако желаеш да се откажеш от всичко това, той ще ти помогне и това ще е последният ти шанс. Разбираш ли?

— Разбирам, но аз няма да се откажа.

Бъз Бергман се обади:

— Кат, най-доброто, което можеш да направиш, е да намериш дъщеря си, да я измъкнеш, да включиш радиото и да се криеш някъде. Когато войниците дойдат, вероятно ще стрелят по всичко, което се движи. Не се показвай, докато стрелбата не спре. Много внимавай да не те пречука някой от „добрите“, нали разбираш?

— Ще направя всичко възможно.

Бергман и Гомес му стиснаха ръката и му пожелаха успех, а след това Хеджър го заведе в своята канцелария.