Стюарт Уудс - Бялата стока

— Боя се… — каза Кат, но мъжът вече беше минал покрай него. Огледа бързо кухнята, след това хола и се насочи към спалнята.

— Хей, почакай — извика Кат. — Жена ми е вътре.

Мъжът дори не забави крачка. Отиде до вратата и я отвори рязко. Мег стоеше пред огледалото с пеньоара на Марибел и с увита кърпа около главата. Лицето й беше намазано с бял крем. Тя започна да бълва нещо на испански.

Изненадан, мъжът пристъпи назад. Кат застана пред него и извика:

— Добре, а сега се омитай!

Мег продължаваше да крещи отвътре. Кат държеше ръцете си до тялото си, но бутна мъжа с гърдите си.

— Махай се от стаята ми или ще извикам полицията.

Кубинецът се обърна и излезе. Кат заключи вратата и постави верижката. Облегна се на вратата, като държеше лицето си с ръце. Какво още може да му се случи за една вечер? Успокои се и се върна в спалнята.

— Какво имаш на лицето си? — запита той Мег, като я последва към банята. — Никога не съм те виждал да използваш такъв крем.

— Паста за зъби — отговори тя, докато се плискаше с вода. — Това беше единственото нещо подръка.

Мег каза нещо на испански, вратата от матово стъкло на ваната се плъзна и Марибел се показа гола, без ни най-малко да се притеснява от това. Двете се засмяха и се прегърнаха.

Кат се върна в спалнята, но му беше трудно да свали очите си от удивителното тяло на Марибел. Жените го последваха. Марибел, вече облечена в пеньоара, но не го беше завързала добре и това влудяваше Кат.

Мег обясни със спокоен тон:

— Утре сутринта ще намерим начин да я заведем в посолството. Може да остане тук тази вечер, нали? Има две легла. Тя може да спи на едното, а ги на другото.

Кат каза:

— Всичко много се обърква и става прекалено шантаво за мен.

— Чуй ме — започна Мег. — Зная, че се тревожиш за Джинкс, аз също се тревожа, но това няма да ни забави.

— Не знаеш какво се случи от последната ни среща насам. Имам да ти разказвам много неща.

— Трябва ли да предприемем нещо сега?

— А, не, но…

Мег сложи ръка на бузата му.

— Кат, трябва да отведем Марибел при баща й. Мисля, можеш да разбереш, че това е важно за тях.

— Да, добре, съгласен съм. Господи! Какъв ден!

— И какво се случи, докато ме нямаше?

Кат наля бренди за тримата и разказа всичко на Мег.

— Значи отиваме в Летиция?

— Аз отивам в Летиция.

— Слушай, Кат — каза твърдо Мег. — Свикни с това. Идвам с теб, където и да отидеш. Отиваш в Летиция, аз също. Това е. Не знаеш езика, спомняш ли си това? Все още се нуждаеш от помощта ми. Каквото и да става, повече няма да те изпусна от погледа си.

Кат гаврътна брендито си и наля още по едно.

— Бог ми е свидетел, че предпочитам да дойдеш с мен. Не бих стигнал дотук сам. — После стана и каза: — Виж какво, трябва да се наспя. Съсипан съм.

Отиде в спалнята, съблече се и се пъхна бързо в леглото. Винаги спеше гол и нямаше пижама.

Шепотът и смехът на двете жени не му попречиха да заспи мигновено. Беше прекалено уморен, за да може да мисли за Варгас или Марибел, за Хеджър, Бергман или Гомес. Да вървят по дяволите! Ако искаше да остане с всичкия си, трябваше да спи.

Кат се облегна на стената на асансьора и погледна двете жени, застанали срещу него. Марибел беше с блед грим и червило, а косата й беше навита в толкова стегнат кок, че той се чудеше как изобщо можеше да мига. Носеше очила с тежки рамки от черупка на костенурка и практични обувки. Фигурата й се криеше под скромен шлифер. Мег се беше постарала да намери достатъчно парцали, за да я превърне в безинтересна на вид жена, а това според Кат не беше никак лесно. От друга страна, Мег приличаше на Кармен Миранда 34 34 Известна американска вариететна актриса. — Б.пр. без плодовете. Гримът й беше пъстроцветен, косата буйна, с тясна пола и екстравагантни очила. Не изглеждаше много като Марибел, но ефектът беше страхотен.

Стигнаха на приземния етаж, Кат пое дълбоко дъх и излезе пръв. Отиде бързо до края на редицата асансьори и погледна във фоайето. Видя тримата кубински полицаи, които не стояха на главния вход на хотела, но бяха достатъчно близо, за да могат да дойдат там веднага. Четвъртият полицай се беше разположил до втория вход в близост до гишето на авиолинията.

Кат се обърна и даде знак на Мег, която пое въздух надълбоко и тръгна през фоайето към главния вход, като почти тичаше. Ефектът върху кубинците беше поразителен. След като се насочи към въртящата врата, те се струпаха около нея от всички страни. Тя изписка и удари единия с тежката си чанта, от което той се олюля.