Стюарт Уудс - Бялата стока

Бергман, Хеджър и Гомес все още го гледаха, без да казват нищо. Накрая Бергман се обърна към Хеджър:

— Познаваш го по-добре от мен. Има ли каквото е нужно, за да се справи?

Кат погледна Хеджър, който не го изпускаше от погледа си. Чакаше нервно да чуе отговора. Сега всичко зависеше от думата на човека, който, Кат беше сигурен в това, го мрази повече от всичко на света.

— Не зная — каза накрая Хеджър. — Но ще ви кажа едно — той е най-безмилостният кучи син, когото познавам.

Кат отново чакаше. Стоеше до прозореца в стаята си и гледаше облаците, преминаващи над зелените планини, които заобикаляха града. Вече от час беше в хотела. Телефонът звънна.

— Ало!

— Тук е Бъз Бергман. Всичко е уредено. Ще се видим утре, за да поговорим повече, но тази вечер ще трябва да те проучват онези хора. Джони Гомес ще ти обясни.

Кат изчака мълчаливо. С изненада установи, че ръката му трепери леко.

— Тук е Джони Гомес, Кат. Слушай внимателно. На най-горния етаж на „Текуендама“ има нощен клуб. Нали си в този хотел?

— Да.

— Горе има кубински танцьорки — от хотел „Тропикана“ в Хавана. Идват в Богота всяка година. Обади се в клуба, за да направиш резервация. Представи се и кажи, че си приятел на мистър Варгас и искаш самостоятелна маса. Дотук ясно ли е?

— Да. Аз съм Елис, приятел на Варгас.

— Точно така. Трябва да вземеш със себе си сто хиляди долара в стодоларови банкноти.

— Ясно. Какво да правя, като ида там?

— Отпусни се и се наслаждавай на представлението. Чух, че е страхотно. При теб ще дойде човек на име Варгас и ще поиска парите. Той ще те инструктира какво да правиш след това. Може да ти зададе някои въпроси. Затова трябва да знаеш. Представен си от един адвокат от Маями, който се казва Уолтър Джаспър, викат му Уолт. Върши някои неща за фирмата ти във Флорида. През последните шест месеца си го опознал и той те е поканил за тази сделка. Джаспър е висок един и осемдесет, тежи шестдесет и осем килограма, косата му е руса и започва да посивява. На външния край на лявото око има дълбок белег с формата на полумесец. Той им е говорил за тебе — казал е, че те познава достатъчно добре и те е описал. Това е всичко, така че ако задават много въпроси, започни да си измисляш. Ще пратим отговорите ти на Джаспър, за да не могат да те хванат. Ясно ли е?

— Ясно. Какво друго трябва да зная?

— Е, за твое успокоение трябва да ти кажа, че моят човек, когото заместваш, също ще бъде там някъде. Той е метър и осемдесет, тежи осемдесет килограма, със светлоруса, късо подстригана коса и много сипаничава кожа. Той ще те наблюдава, но не му говори и не му обръщай никакво внимание. Важно е да изглежда, че не си свързан с никого, разбираш ли? Там ще бъдеш съвсем сам.

— Разбирам.

— Когато срещата свърши, допий напитката си, изчакай да свърши представлението, върни се в стаята си и ми позвъни вкъщи. Имаш ли други въпроси?

— Не.

— Желая ти късмет.

— Благодаря — каза Кат и затвори телефона. Позвъни в нощния клуб и се отправи към рецепцията. Поиска куфара си от сейфа. Един от администраторите го заведе до трезора и застана с гръб към него, а Кат извади две пачки с банкноти от по сто долара и заключи куфара. Върна се в апартамента си и се опита да заспи, но не можа.

В девет часа се качи с асансьора на последния етаж и съобщи името си на оберкелнера.

— Приятел съм на мистър Варгас — каза му Кат.

— Разбира се, сеньор — отговори оберкелнерът. — Разбирам.

Заведоха го до една маса в ъгъла на заведението, далеч от сцената, където малък състав свиреше вяло старомодна американска музика, а на дансинга танцуваха една-две двойки. Клубът се пълнеше бързо. Сервитьорът взе поръчката му и остави менюто. Кат реши, че ще е по-добре да вечеря, и си поръча стек и половин бутилка от любимото си чилийско вино. Огледа се и веднага видя човека на Гомес, който седеше на една маса близо до сцената. Дори и от такова разстояние си личеше сипаничавата му кожа.

Музиката спря и на сцената се появи група в доста пъстро облекло. Прозвуча жива латиноамериканска мелодия и изведнъж атмосферата се промени. Дансингът се изпълни с двойки — жени с дълбоко изрязани рокли и мъже в тесни костюми, които танцуваха самоуверено и невъздържано. Кат неволно се усмихна. Преди повече от двадесет години беше виждал възрастни хора да се забавляват така добре.

Донесоха му стека — беше превъзходен. Вече привършваше с яденето, когато музикантите спряха да свирят и излезе една по-пищно облечена група. След малко музиката започна отново и на сцената се появи нова трупа. Това бяха кубинци, които танцуваха диво и пееха с пълна сила. Свършиха номера си и едно от момичетата, най-красивото, пристъпи в центъра на сцената и започна някаква страстна балада. Беше изключително красива и гледайки я, Кат изпита копнеж по Мег. Къде ли беше тя? Представлението продължи около час и той, погълнат от атмосферата му, забрави защо беше тук.