Стюарт Уудс - Бялата стока

Някой седеше на леглото в тъмната стая, някаква жена. Намери ключа за лампата и го завъртя. Лампата освети стаята и Кат установи, че е насочил пистолета към водещата танцьорка и певица от състава на „Тропикана“. Той замръзна на мястото си. Беше изненадан и не можеше да говори.

— Господи! — дочу някакъв глас вляво.

Кат се завъртя с насочен напред пистолет. На вратата на банята стоеше Met, завита в хавлиена кърпа. Отпусна пистолета и запита:

— Какво става? Къде беше?

Радваше се, че я вижда, но и го беше яд, че толкова време я нямаше.

— Бях заета — отвърна тя. Отиде до него, взе пистолета от ръката му и го остави на шкафчето. — Бари Хеджър не ти ли предаде съобщението ми?

— Какво съобщение? — запита Кат, все още задъхан.

— О, разбирам какво е станало — каза Мег и седна на леглото. — Когато полицаите от аерогарата ти се нахвърлиха, аз се обадих на Хеджър.

— Знам за това — каза Кат. — Благодаря. Иначе щяха да ми се случат много неприятни неща.

— Не можех да направя нищо сама и затова чаках пред затвора, докато Хеджър дойде с линейката и те откара. На следващата сутрин се обадих, за да разбера как си. Хеджър каза, че са те били лошо и ще останеш в болницата на посолството няколко дни.

— Не ми е предавал, че си се обаждала втори път. Защо не ми остави бележка или някакво съобщение?

— Мислех, че ще се върна, преди да излезеш от болницата. Съжалявам, ти сигурно си се тревожил за мен.

— Да, точно така.

— О, прости ми. Кат, това е приятелката ми, Марибел Иноченто.

Кат се обърна към жената на другото легло.

— Здравейте. Гледах ви в представлението тази вечер. Бяхте прекрасна.

Жената се усмихна безизразно и запита:

— Que? 33 33 Какво? (исп.). — Б.пр.

Мег преведе, а тя се усмихна отново и отговори на лош английски:

— Благодаря ви!

Мег представи Кат на испански.

— Къде сте се запознали? — попита Кат.

— Преди три години отидох в Хавана за интервю с Фидел Кастро. Бях в „Тропикана“, а Кастро отлагаше интервюто, та останах две седмици. С Марибел се срещнах на плажа и се сближихме.

— Значи сега имате малка приятелска среща?

— Не точно това — отговори Мег. — Марибел иска да емигрира от Куба.

— В Колумбия ли?

— Е, в Съединените щати.

Марибел отправи ослепителна усмивка към Кат.

Той си помисли, че наистина е разкошна. Черна като смола коса, прекрасна кожа и невероятно бели зъби. Едва сега забеляза, че носеше пеньоар, който не беше стегнат добре и голяма част от гърдите й се виждаха.

— Не разбирам — каза той на Мег. — Как може да се избяга за Щатите от Богота?

— Работя по въпроса — каза Мег. — Баща й е в Маями. Избягал от Куба преди години и оттогава се опитва да измъкне и Марибел. Свързах се с американския консул в посолството. Той не обеща нищо предварително, но намекна, че ако тя напусне трупата и изрази официално желание да замине за Щатите, може да се направи нещо. Тя е голяма звезда в Куба. Администрацията на Рейгън може да превърне в страхотно шоу бягството й.

— И каква е следващата стъпка?

— Трябва да я измъкнем от хотела и да я заведем в посолството.

— Говориш така, сякаш тя трябва да бъде изнесена в коша с прането. Не може ли просто да слезе и да вземе едно такси.

Мег пое дъх и погледна към тавана.

Кат изпита неприятно чувство и запита:

— Е?

— Малко по-сложно е. С трупата пътуват четирима от тайната полиция, за да предотвратяват такива неща.

„Мама му стара!“ — изруга той наум.

— Как се измъкнахте от тях?

— Беше сравнително лесно. Трупата е настанена два етажа по-долу. Аз бях зад сцената и когато представлението свърши и всички тръгнаха надолу, успях да я кача в асансьора и слязохме на този етаж.

— Господи! Четиримата полицаи не ви ли видяха?

— Те се качиха на асансьора преди нас. Ние тръгнахме няколко секунди след тях и сигурно не са видели на кой етаж е спрял асансьорът. Може би си мислят, че сме напуснали хотела.

Някой почука на вратата на апартамента.

Кат подскочи и каза:

— Може би.

Мег каза нещо бързо на Марибел и се отправиха към банята.

— Разкарай го, който и да е той. — Мег затвори вратата на банята.

Кат взе пистолета и го бутна отзад в колана си. Когато отвори вратата, един набит латиноамериканец започна да му говори на испански.

— Съжалявам, не говоря испански.

— Охрана на хотела — каза на английски мъжът. — Търсим две жени, които обраха наш клиент в ресторанта на последния етаж. Трябва да претърся стаята ви.