Стюарт Уудс - Бялата стока

— Мистър Катлидж, зная колко сте загрижен за дъщеря си и съм съгласен, че е възможно тя да се намира във фабриката с този Принс, но трябва да разберете, че вие не сте човекът, който може да отиде там и да я измъкне. Вие сте напълно неквалифициран за такава операция.

— Така ли? — запита Кат. — Смятам, че съм толкова квалифициран, колкото и човекът, когото искате да изпратите. Аз също имам военно минало — бях офицер от морската пехота на Съединените щати.

— Не е толкова просто, мистър Катлидж. Съществува проблем с прикритието ви. Няма да можем да ви го осигурим навреме.

— Аз вече имам много добро прикритие, което хората на Хеджър ми изготвиха — паспорт, кредитни карти, самоличност на бизнесмен и подкрепа. Аз също съм, както се изразихте, непознато лице. Човекът на Гомес преминал ли е някакво специално обучение за тази работа?

— Ами не, с изключение на опреснителен курс по боравене с малки оръжия.

— Аз се справям твърде добре с малки оръжия. Питайте Хеджър.

Хеджър вдигна очи нагоре.

— Вярно е. В казармата аз бях точен стрелец, докато той стигна до експерт. — Усмихна се и допълни: — Разбира се, това не му попречи да се опита да пренесе малко оръжие през металния детектор на аерогарата.

— Сбърках — каза Кат. — Но се уча от грешките си.

— Мистър Катлидж…

Кат не позволи да го прекъснат.

— Освен това имам доста по-голям стимул, отколкото вашият човек — дъщеря ми е използвана за нещо, за което бих желал да не мисля, но не мога.

— Това е проблемът — обади се Хеджър. — Съществува опасност да се интересуваш повече от нея, отколкото да извикаш армията.

— За бога! — каза разгневен Кат. — Ще бъдем сред проклетата джунгла! Аз ще имам нужда от армията!

— Мистър Катлидж — намеси се Бергман, — това е неосъществима прищявка. Ние…

— И накрая — продължи Кат, — аз имам нещо, което няма нито вашият човек, нито вие.

Бергман погледна Кат с усмивка, но любопитството му беше раздразнено.

— Какво е то, мистър Катлидж? — запита той.

Кат също си позволи една лека усмивка.

— Имам един милион долара в брой.

Хеджър се наведе към него.

— В брой ли каза?

— В банкноти по сто долара.

Бергман се опита да го прекъсне, но Хеджър махна с ръка.

— Колко време ще ти бъде необходимо, за да ги вземеш?

— Половин час.

Хеджър погледна към Бергман и каза:

— На нас ни трябват един милион долара, той има един милион долара…

Бергман поклати глава утвърдително.

— Чуйте, мистър Катлидж, заемете ни тези пари и ви обещаваме, че нашият човек ще направи всичко, което е по силите му, за да измъкне дъщеря ви.

— Хич не се надявайте — отговори Кат. — Вашият човек няма интерес да му виене на ръцете една непозната жена. Той ще иска да се измъкне жив оттам, когато му стане напечено на задника, и аз няма да ви дам нито цент, за да го изпратите.

— Мистър Катлидж, бъдете благоразумен — каза с умолителен тон Бергман. — Аз съм федерален служител. Нямам пълномощие да ангажирам цивилен гражданин с опасна правителствена мисия.

— Каква правителствена мисия? — запита Кат. — Шибаните колумбийци отиват в джунглата, а на тях хич не им пука кой ще им каже къде е фабриката. Не ме изпращайте, просто ми кажете как да стигна дотам, и ще отида по собствено желание. Ще подпиша документ за освобождаването ви от отговорност, ако това ще ви накара да се чувствате по-добре. Ще поема пълна отговорност за себе си и дъщеря си.

Кат се изправи и продължи:

— Ще ви кажа още нещо. Ако някой от вас изпрати колумбийската армия на онова място, преди аз да съм извел дъщеря си оттам и в резултат на това тя пострада, ще държа отговорни представляваните от вас агенции и вас лично. Вече видяхте как пресата отрази случилото се с мен и семейството ми — представете си отзивите, които ще предизвикам, ако убият Джинкс заради вас.

Тримата седяха безмълвни и го гледаха. Останалите хора в стаята бяха спрели да разговарят по телефоните и също го слушаха.

— Това е положението, в което се намирате, господа — каза накрая Кат. — Без парите ми няма да се проведе операцията ви или ако намерите начин да я проведете, то аз ще бъда, както е казал незабравимият Линдън Джонсън 32 32 Линдън Бейнс Джонсън (1908–1970) — президент на САЩ (1963–1969). — Б.пр. , извън палатката и ще пикая вътре. От друга страна, ако използвате парите ми и ме пуснете да ида вместо вашия човек, ще имате това, което искате — ще нанесете удар на една гигантска мрежа за наркотици и ще имате шанса да станете герои. Ще вечеряте в Белия дом с Нанси Рейгън. Ако нещата се объркат, аз няма да съм жив, за да разкажа какво се е случило.