Стюарт Уудс - Бялата стока

— Господи! — възкликна Кат. — Зная някои неща за разпространяването и това ми се струва невъзможно. Никой не би могъл да осъществи такива продажби, дори и фирма като „Ай Би Ем“.

— Да предположим, че „Ай Би Ем“ може да плаща на своите дистрибутори по един милион долара за първите шест месеца и милион долара седмично след това — каза Бергман. — Мислите ли, че това може да ускори завладяването на световния пазар?

— Предполагам — призна Кат. — А тези наистина ли имат толкова пари?

— Вярвайте ми — отвърна Бергман. — И когато една организация е ръководена така находчиво, тези пари могат да се използват много ефективно.

— Ами продуктите? Могат ли да получават достатъчно суровини и да повишават производството, за да задоволят цялото това търсене?

— Научихме, че има нова гигантска фабрика в Трапеца, която вече работи. Сега се говори, че произвеждат изключително чист продукт и го държат на склад.

— Знаете ли кой управлява организацията? — запита Кат.

— Не. Не знаем. Чували сме всякакви теории — колумбиец, англичанин, френски консорциум. Не знаем. Но за него не е проблем да си позволи един реактивен „Гълфстрийм“ за лично ползване.

— Между другото — прекъсна ги Хеджър — имаме съобщение. Самолетът е кацнал в Летиция и е излетял отново снощи. Регистрирал е полет за Богота.

— Значи вече е тук? — запита Гомес.

— Не. Не е пристигнал. Просто е изчезнал. От Летиция има възможност да достигне до всяко място в Южна Америка. Проверихме номера. Фалшив е.

— Мама му стара! — изруга Бергман.

След известно мълчание Кат се обади:

— Господа, мога да ви кажа, че самолетът е регистриран на името на „Емпайър Корпорейшън“ от Лос Анжелос. Номерът на опашката му не съответства на този в регистрационния талон.

— Откъде знаеш това? — запита Хеджър.

— Още нещо — добави Кат, — не зная кой е ръководителят на организацията, но мога да ви го опиша. Американец е. Висок е около метър и седемдесет, тежи около седемдесет килограма, със светло лице, дълга светлокестенява коса, която носи на опашка. Облича се във фини лондонски дрехи и поддържа апартамент в хотел „Карибе“ в Картахена. Има къща на един от хълмовете в Кали и е свързан с конгломерата, наречен „Компания Анаконда“.

Бергман се обади:

— Чувал съм за „Анаконда“ — занимават се с плодове или нещо подобно. Почтени са.

Кат погледна Бергман.

— Мога да ви запозная с един търговец на наркотици, един управител на хотел в Картахена и един шофьор на такси в Кали, които ще ви извадят от това заблуждение.

Това, което Кат разказа, предизвика раздвижване, но като ги запозна с фактите, които знаеше, го отпратиха като дете, казаха му да се прибере в хотела и да чака да му се обадят. Това не му хареса особено, но се подчини.

Поръча си обяд и докато ядеше, гледаше разсеяно някакъв футболен мач по телевизията. Когато мачът свърши, започна шоуто на Бил Козби 31 31 Популярен американски тв. водещ. — Б.пр. , но на испански.

Кат съжаляваше, че им беше казал всичко, което знаеше, а не измъкна почти нищо в замяна. Когато си легна, си спомни за Мег. Чудеше се какво ли прави, какво й се е случило. Все още нямаше никаква вест от нея. Тревожеше се и за Джинкс. Разказът за това, което се беше случило на Дръмънд, го измъчваше. Чувстваше, че е някъде близо до дъщеря си, но сега тя може да се намира в Летиция, а може и да е в някоя друга страна, далеч оттук. Позвъня в къщата на Мег, но никой не вдигна телефона. През нощта не можа да спи добре.

На сутринта Кат нетърпеливо чакаше Бергман да му позвъни. До обяд прочете всички вестници на английски език, които успя да намери в хотела. Започна да се разхожда из стаята. Към два часа реши той да позвъни на Бергман, но се отказа. Взе такси и отиде в посолството.

Показа паспорта си, но администраторката настоя да позвъни на Бергман, който да потвърди срещата. Подаде слушалката на Кат намръщена.

На телефона беше Бергман.

— Какво правите тук? Казах ви, че аз ще ви потърся.

— Не мога просто да си седя в хотела и да чакам — каза разгорещено Кат. — Какво става?

— Слушайте! Тук е настъпил страхотен хаос. Не мога да говоря с вас точно сега.

— Искам да зная какво става — настоя Кат. — Изпратете някой за мен или ще повикам посланика.

Бергман постави за момент ръката си върху слушалката и Кат дочу тих разговор. След малко се обади отново:

— Добре. Ще изпратя някого.

Кат чакаше нетърпеливо. След десет минути се появи Кандис Лий и му се усмихна. Когато влязоха в асансьора, тя му каза: