Стюарт Уудс - Бялата стока

Бергман им предложи да седнат на дивана, но Хеджър остана прав.

— Бъз, моята главна квартира и посланикът са обещали на мистър Катлидж да му окажат съдействие, за да открие дъщеря си, която може би все още е жива. Той смята, че изчезването й е свързано с контрабандата с наркотици. Нека ти разкаже всичко, а ти ще му обясниш какво правиш тук и ще видиш дали можеш да му бъдеш полезен. Обадете се, когато свършите.

Хеджър излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

— Объркан съм — каза Бергман, когато седнаха на дивана. — Мислех, че дъщеря ви е убита.

— Така изглеждаше, но се случиха много неща.

Кат разказа историята от самото начало.

Когато свърши, Бергман го погледна за момент мълчаливо.

— И „Гълфстриймът“ е отишъл към Летиция?

— Кандис Лий каза, че е установила това. Къде е Летиция?

Бергман стана и го заведе до стената, където имаше голяма карта на Колумбия. На юг от Богота страната ставаше по-тясна и Бергман посочи най-крайната точка.

— Ето — каза той. — На река Амазонка.

— Не знаех, че Колумбия стига до Амазонка — учуди се Кат, като разглеждаше картата.

— Да. Летиция е граничната точка между Колумбия, Перу и Бразилия. Амазонка завива на югоизток, където стига до колумбийската граница. Както виждаш, Летиция е в най-южния ъгъл на трапецовидната област от Колумбия, оградена на изток и запад с прави граници, на север стига до река Путумайо, а на юг до Амазонка. Тази зона, наречена Трапеца, е център на кокаиновата промишленост. Листата на коката се отглеждат в Перу и Боливия, след което се докарват в Летиция по въздуха или по Амазонка, а оттам — във фабрики в Трапеца, където се получава кокаинът.

Бергман заведе Кат до голяма дъска за обяви, облепена с фотографии на оборудване и колиби, някои от които горяха.

— Оттам кокаинът отива навсякъде, но най-вече на север към полуостров Гуахира — най-северната част на страната, откъдето го изнасят за Съединените щати.

— Да. Бил съм в Гуахира.

— Наистина ли? Там е доста опасно.

— Бихте ли ми казали на каква служба сте началник? — запита Кат.

— Отдел за борба с наркотиците. Беше създаден, за да пресече доставката на наркотици от източниците им преди експедирането за САЩ.

— Това е ново за мен — каза Кат. — Имате ли нещо общо с Агенцията за наркотиците?

— Не. Те са агенция за прокарване на закона към Съдебния отдел, който работи в САЩ и зад граница. Ние сме част от Държавния департамент. Нямаме специфична законодателна роля. Нашата работа е да мотивираме и подпомагаме правителствата на страните производители и износители на наркотици.

— Имате ли някакви успехи?

— Все по-големи, но проблемът е много сериозен. Тези хора работят в отдалечени области сред джунглата, което им осигурява закрила. Трудно е да бъдат намерени, а когато ги намерим и унищожим апаратурата им, те веднага започват да строят отново. По следите сме на криминална група, чиито средства са по-големи от тези на много държави. Бетонна писта? За тях това не е проблем, защото имат парите. Ако колумбийците я бомбардират днес, онези я ремонтират на следващия ден.

— След като са замесени толкова много пари, сигурно имате големи проблеми с корупцията.

— Огромни. Ако сте капитан от полицията някъде в глухата провинция и ако ви предложат да избирате между това да получите двеста хиляди долара в брой или да ви застрелят в леглото, трудно ще кажете „не“. Тези хора са изключително свирепи. Проблемът стига до по-високи кръгове, но в повечето случаи смятаме, че работим с чисти правителствени служители. Разбира се, трудно е да се поддържа сигурността на операциите, когато някой чиновник или секретар получава хиляди долари само за едно телефонно обаждане, за да предупреди някого.

— Имате ли достатъчно средства?

— Бюджетът ни не е лош, но можем да работим по-добре, ако се простираме извън границите на агенцията и ако получаваме помощ. Например в Тексас има нещо като самолетно гробище с всякакви военни самолети, излезли извън строя — от хеликоптери „Хюи“ до транспортни самолети „Ц-130“. Един голям самолет би могъл да се възстанови за по-малко от сто хиляди долара и колумбийците да го използват. На практика обаче не мога да ги получа — бюрокрацията и съперничеството между отделите ми разгонват фамилията.

— Федералните агенции не си ли сътрудничат?

— О, сътрудничат си. Искам да кажа, че в момента ние заедно с колумбийците и хората от Агенцията за наркотиците работим по един въпрос, нещо наистина голямо, но когато човек се опита да премине през Държавния департамент до военновъздушните сили — е, понякога си мисля, че е по-лесно да се разбереш с руснаците.