Стюарт Уудс - Бялата стока

— Да. Мисля, че трябва да си наясно с нещата. Шансовете ти да намериш момичето са нищожни. Надявай се на чудо, но то може и да не се случи.

— Чудото вече се случи — отговори Кат, — когато чух гласа й по телефона, когато разбрах, че е жива.

— Надявам се щастието да не ти изневери. Но не смятам, че движиш нещата особено много, като се мотаеш с онази комунистка.

Кат се изправи.

— Комунистка?

— Твоята сеньорита Гревил. Не знаеш ли коя е тя?

— Какво, по дяволите, говориш?

— Помниш ли Чарлз Адам Гревил?

Името му звучеше познато, но не можа да си спомни откъде.

— Делото на Комисията за антиамериканска дейност през петдесетте години?

Кат започна да се досеща.

— Имаш предвид оня, дето беше изгонен от държавния департамент?

— Изгонен друг път. Беше агент на руснаците.

— Хайде, Хеджър, това не беше доказано.

— Той лежа в затвора заради това.

— Не. Спомням си, че беше затворен за пренебрежително отношение към съда. За много хора той беше герой. И все още е.

Хеджър изсумтя презрително:

— Герой! Изритаха го от Щатите, никога не си намери работа и умря опозорен. Разбира се, по онова време момичето беше още дете, но по-късно тръгна по стъпките му. Половината от репортажите й са от вътрешни източници на комунистическите метежници по целия свят. Във Виетнам взе страната на виетконг, отиде до Ханой с Джейн Фонда. След това е била в Никарагуа, Филипините, Куба и тук, в Колумбия. Контактува с партизанската организация „М-19“. Много кофти хора са.

— Не мога да повярвам на нито една дума от това.

— Не? Ние почти й отказахме жителство миналата година. Баща й се оженил за майка й, боливийка по произход, когато работел в посолството в Ла Пас. Паспортът й беше задържан от Отдела за имиграция и натурализация, докато не доказа, че баща й я е регистрирал като гражданин на САЩ по рождение. Успяла да запази двойно жителство и да пътува с боливийски паспорт, когато й изнася, като използва името на майка си, Гарсия. Не знаехме за това доста време. Така отиде във Филипините. Хората на Маркос са щели да я очистят, ако са я хванели. След като нейният материал за местните партизани бил излъчен по американската телевизия, Имелда започна да я нарича „червения репортер“, „кореспондента на «Правда»“.

Кат не отговори.

Хеджър погледна часовника си.

— Имам доста срещи, които ще продължат до четири часа. Върни се в хотела и си почини, а после ела отново тук, за да се видим. Искам да чуя всичко и ще видим какво можем да направим.

— Добре — каза Кат. Стана и тръгна към вратата, но се спря. — Знаеш ли? Има едно нещо, което се надявам, че можеш да провериш веднага. Един реактивен „Гълфстрийм“ излетя вчера от летище „Елдорадо“, мисля, веднага след арестуването ми. Можеш ли да разбереш къде е заминал.

Хеджър заведе Кат в съседната канцелария, където Кандис Лий работеше зад едно бюро.

— Свържи се с аташето по въпросите на въздухоплаването и виж има ли източник в системата на въздушния транспорт, който може да ни информира дали вчера от летището е излетял един реактивен „Гълфстрийм“. Искам да зная закъде е заявен полетът му и дали е кацнал там.

Кат записа номера на самолета и го подаде на жената.

Хеджър го заведе до асансьора.

— Когато се върнеш, не води Гарсия-Гревил със себе си. Не я искам тук.

— Както кажеш, Хеджър — каза Кат уморено, като натисна бутона на асансьора. На партера върна пропуска си и напусна посолството, придружен от охраната — морски пехотинец. Отвън имаше дълга опашка от латиноамериканци, която се проточваше покрай оградата до входа на сградата. Кат се досети, че те се редяха, за да подават молби за визи. Взе такси и на път към хотела намери време да огледа Богота. Беше прекалено зает предишния ден и не можа да види почти нищо от града. Опитваше се да прогони от мислите си това, което му наговори Хеджър за Мег.

Градът представляваше една смесица от модерното и порутеното. Уличното движение беше доста натоварено и шумно. Имаше пъстри училищни автобуси като в Санта Марта, претъпкани с пътници. Градът беше заобиколен от зелени планински върхове, засенчени от облаци. Денят беше сив и прохладен и, изглежда, щеше да вали.

Когато стигна в „Текуендама“, тъй като нямаше съобщения за него, взе ключа си и се качи в апартамента.

— Мег? — извика той. Никой не отговори. Влезе в спалнята. Чантите му лежаха отворени така, както ги беше оставил предния ден. Куфарите на Мег ги нямаше. Всичките й вещи бяха изчезнали.