Стюарт Уудс - Бялата стока

Захвърли чантите на задната седалка, след това извади стълбата и провери резервоарите в крилете. Бяха пълни. Пълен беше и допълнителният резервоар в багажното отделение. Направи цялостна предполетна подготовка на самолета и добави литър масло. След това седна в кабината, извади картите и полетния си план и отново провери данните — курс, разстояние, гориво. Всичко съответстваше на плана, който беше изготвил предната вечер. Имаше прогнозата за времето от „Елдорадо сървисиз“ и с помощта на един служител, който говореше английски, беше регистрирал летене по прибори, каквото не беше правил досега. Но все пак, според разрешителното му, макар и фалшиво, се предполагаше, че е квалифициран.

Беше малко след осем часа и не му оставаше нищо друго, освен да излети. Изведнъж се почувства ужасно сам. Трябваше да прекоси осемстотин мили планини и джунгла без място за аварийно кацане. Досега винаги му помагаха — Блуи, след това Мег, Хеджър, Гомес и Бергман, — а в този момент беше сам. Изпита желание да избяга, да зареже самолета, да остави Хеджър, Бергман и Принс да се оправят сами. Но не можеше да го направи заради Джинкс. Не беше сигурен, че тя е на мястото, където отиваше, но съществуваше възможност да е там и затова трябваше да замине. Пое дълбоко дъх. Мег я нямаше, а той трябваше или да излети, или да прекрати полетния си план.

Чувстваше се празен въпреки обилната закуска. Взе списъка с инструкциите и започна да ги изпълнява: коланите затегнати, вратите затворени, радиото и навигационните уреди настроени на правилната честота, клапите на двигателя отворени, превключвателят на радиооборудването изключен, електрическата верига включена, горивната смес обогатена, управлението на витлото включено, подгряването на карбуратора изключено, кранът на горивото за двигателя отворен, зоната пред самолета чиста. Кат огледа около самолета, за да е сигурен, че няма никой пред витлото, после погледна вдясно и подскочи. Лицето на Мег надзърташе през прозореца. Тя почука по стъклото.

Кат отвори вратата, а тя захвърли чантите си на седалката, качи се вътре и го целуна по врата.

— Извини ме, че закъснях. Ти нямаше да тръгнеш без мене, нали?

— Щях да тръгна и все още си мисля, че трябва да тръгна сам.

— Не ме ли искаш със себе си? — Тя изглеждаше засегната.

— Не е това. Благодарение на теб стигнах дотук. Няма за кога да ти обяснявам всичко — трябва да се включа във времето, иначе ще ми прекратят полета. Мога само да ти кажа, че ако дойдеш с мен, не е изключено никой от нас да не остане жив и мисля, че нямам право да искам от теб да поемаш този риск. Надявам се, разбираш, че не преувеличавам.

Мег наведе глава на една страна.

— Слушай, готин. Била съм на по-опасни места от теб през последните няколко години и все още съм цяла. Така че ще остана. Не се тревожи за мен.

— Ще ти обясня по пътя — каза Кат. — Ние винаги можем да се разделим в Летиция.

Погледна през прозореца и извика:

— Пази се!

Завъртя ключа и двигателя кихна и заработи. Поставиха слушалките и Кат продължи проверките. Тъй като нямаше контролна кула, на която да се обади, той закара самолета до края на пистата и спря. Подаде газ до 1700 оборота и направи последните проверки. Всичко беше готово. Погледна нагоре за наближаващи самолети и излезе на пистата. Беше по-къса от тези, с които беше свикнал, но все пак беше достатъчно дълга — хиляда метра. Обогати горивната смес докрай и обяви излитането си заради самолетите, които евентуално можеха да се намират във въздуха, а след това бутна газта. Самолетът тръгна. Кат наблюдаваше скоростомера, като чакаше да достигне шестдесет мили, за да може да отлепи самолета. Стрелката се вдигна до четиридесет, четиридесет и пет, но му се струваше, че напредва много бавно. Бяха изминали две трети от пистата, когато Кат разбра, че няма да могат да излетят.

Погледна приборите, като беше готов да удари спирачките, но знаеше, че в никакъв случай няма да могат да спрат. Щяха да отидат право в храстите в края на пистата. Забеляза, че налягането в тръбопровода беше ниско и изведнъж се досети къде е грешката.

— Мама му стара! — изрева той, като изплаши Мег. Бързо спусна клапите на двадесет градуса и когато пистата вече свършваше, самолетът бавно се повдигна на няколко метра във въздуха. Изкачването до двеста метра трая цяла вечност, след което Кат прибра клапите на десет градуса и започнаха да се изкачват по-бързо.

— Какво беше това? — запита Мег. Беше останала без дъх.