Стюарт Уудс - Бялата стока

С огромно усилие Кат успя да замахне и заби лакътя си в корема на офицера вляво. Удряше с всички сили и почти се беше отървал от него.

В този момент нещо твърдо и тежко се стовари върху врата му и той се свлече на едното си коляно. Крайниците му омекнаха, опита се да се хвърли напред към вратата, но главата му беше посрещната от една черна обувка и той падна по лице върху хладния мраморен под. Преди напълно да загуби съзнание, Кат усещаше върху гърба си ритници от огромно разстояние и чуваше тиради от испанска реч, по всяка вероятност ругатни.

Отначало Кат усещаше само болката. След това пропълзя и студът и болката се усили. Преди да се съвземе напълно, започна и да трепери, от което го заболя още повече. Събуди се. Отвори очи, но ги затвори веднага. Светлината беше твърде силна. С известни трудности се изправи на лакът, като отваряше очите си за малко, за да позволи на зениците си да се свият дотолкова, че да може да възприема светлината.

Лежеше напълно гол върху груб циментов под в малко помещение, оградено от две бетонни стени, а от другите две страни с решетки. Нямаше никакви мебели. Изправи се и започна бързо да разтрива дланите си, за да пропъди студа. Предположи, че вратата е зад него, но когато се опита да се обърне, като мълния го прониза болка във врата и лявото рамо.

Кат чу шум от отваряне на някаква врата в коридора и стъпки по бетонния под, придружени от тих разговор на испански. Вратата зад него изтрака, но той все още не можеше да се обърне, за да види кой влиза. След миг пред погледа му се появи плешив мъж в син костюм и каза нещо на някого зад гърба на Кат. Хвърлиха одеяло върху раменете му и две ръце го натиснаха, за да легне на пода. Мъжът със синия костюм извади малко фенерче и светна първо в едното, а след това в другото му око. После опипа крайниците му и завъртя внимателно главата му. Кат изстена.

— Как се казвате? — запита мъжът на английски със силен акцент.

— Кат… ъ-ъ, Робърт Елис — успя да изграчи Кат.

Мъжът заговори бързо на хората зад него, а някой му отвърна на по-бавен и тромав испански. Повдигнаха го внимателно, поставиха го на носилка и го завиха с още едно одеяло. Тръгнаха бързо по коридора, минаха през една врата и се озоваха в голяма зала. Оттам минаха през друга врата и излязоха. Носилката беше поставена в линейка, където се качи и санитар, и тръгнаха.

Кат затвори очи и се опита да се отпусне. Притискаше одеялото към себе си, постепенно студът отмина и въпреки болката той се унесе в лека дрямка. Усещаше, че колата се движи бързо и че около тях има други коли. Чувстваше и присъствието на седящия до него човек. Кат се питаше дали той говори английски, но не му се разговаряше и затова не каза нищо. Надяваше се, че отива на по-хубаво място от това, което току-що беше напуснал.

Събуди се, когато линейката спря. Потегли отново. През един процеп на пердето видя горната част на висока желязна ограда. Вратите на линейката се отвориха и двама мъже, единият в костюм, свалиха носилката и я избутаха през една врата. Минаха по някакъв коридор, влязоха в асансьора и тръгнаха надолу.

Друг мъж светна с фенерче в очите му и опипа тялото му. Това му причиняваше болка и Кат отговаряше с тежко сумтене. След това го закараха в стая с рентгенови апарати и го вдигнаха върху хладна маса, на която направиха снимки. Кат си помисли с облекчение, че се намира в болница, а не в затвор. Лекарят и сестрата, които бяха латиноамериканци, го изправиха и му облякоха пижама. Поставиха го обратно върху носилката и го закараха в една стая. Сложиха го на едно легло и сестрата го зави. Никой не му беше казал нито дума и след като го нагласиха удобно, го оставиха сам.

Кат повдигна глава, за да види къде се намира, но това усилие го омаломощи. Стаята беше малка и въпреки че почти нямаше мебели, изглежда, беше попаднал в истинска болница, а не в затворническо медицинско отделение. Затвори очи и се отпусна — искаше да почива и да не мисли за състоянието си. По-късно щеше да решава какво да прави. Дочу тих разговор пред вратата.

Малко по-късно някой влезе в стаята. Кат беше твърде слаб и не можеше да повдигне главата си, но след някакво тракане леглото се изправи и го вдигна в полуседнало положение. До него стоеше мъж в сив костюм на тънки райета и го гледаше с израз на антипатия и дори отвращение. Косата му беше ниско подстригана. Имаше гъсти вежди и квадратна челюст, а носът му явно някога беше чупен и беше заздравял лошо.