Стюарт Уудс - Бялата стока

— Била съм в това малко летище — каза Мег. — Не си спомням да съм имала много проблеми.

— Може би не е проблем за самолет с турбонагнетател, но атмосферен двигател като нашия губи налягането в смукателните тръби с повишаването на височината и разредяването на въздуха. Не искам да ми се налага бързо да набирам височина в такива условия.

Времето беше благоприятно за тях и когато летището се появи пред очите им, околният терен се виждаше съвсем ясно. Кат приземи самолета на една къса писта и изрулира до събраните на едно място ниски сгради, които се оказаха местното летателно училище „Аероанди“. Разпореди се за гориво и паркинг и поръча такси.

— Какви планове имаш тука? — попита Мег.

— Планове? Господи! Не съм имал никакъв план, откакто дойдох в тази страна. Предполагам, че е най-добре да отидем до летището и да видим какво можем да научим там.

— Ще ни е по-лесно без багаж. Защо не го оставим в хотел? „Текуендама“ е добър.

Докато пътуваха из Богота с таксито, Кат остана, от една страна, очарован от продавачите на цветя покрай шосето, чиито сергии бяха отрупани с всевъзможни цветя, а, от друга — ужасен от количествата на охранителното оборудване по къщите в началото на града. Прозорците и вратите на приземните етажи бяха отрупани с решетки. Изглежда, не беше приятно място за живеене.

Центърът на Богота в по-голямата си част беше съвременен, с високо строителство. Над града се извисяваха заобиколените от облаци зелени планини. Хотел „Текуендама“ представляваше съвременна сграда, не съвсем нова и, изглежда, предлагаше всичко, което човек би могъл да пожелае. Настаняването им в апартамента трая около половин час, а след това Кат нахлузи отново своя раменен кобур и провери дали пистолетът му е зареден. Усещаше, че му предстои нещо, и искаше да бъде готов. Депозира алуминиевия куфар в сейфа на хотела.

Мег го погледна с любопитство.

— Ти запален фотограф ли си? Още не съм те виждала да снимаш.

— Не. Това са само някои лични ценности. Доста съм слушал колко са добри крадците и джебчиите в тази страна.

— Да. Това е вярно и, разбира се, неприятно. Една прекрасна страна с чудесни хора, разядена от наркотиците, бедността и политическия тероризъм.

През фоайето, което приличаше на пещера, се отправиха към входа за такситата.

— Ще ми се да мога да изпитвам повече загриженост за Колумбия — каза Кат, — но единственото, което искам сега, е да намеря Джинкс и да се махна оттук колкото е възможно по-бързо.

Една модерна магистрала с четири ленти ги изведе бързо на летище „Елдорадо“.

— Не искам да ти досаждам с този въпрос, но какво смяташ да правиш? — запита Мег. — Какво се надяваш да научиш на летището?

— Ами „Гълфстриймът“ е кацнал тук късно вечерта, което показва, че мъжът с опашката е имал намерението да спи в Богота. Най-напред нека намерим самолета, а след това да се опитаме да разберем къде е отседнал. Ако го намерим, може би ще открием и Джинкс. Жената, която се качи с него на самолета снощи, може да е била и тя.

— Добре. Идеята ти изглежда разумна.

— Надявам се, че в Богота няма такава крепост като онази в Кали. Едва ли ще имаме шанс да влезем в такова място при всичката тази охрана и кучета.

— Вчерашната вечер показва, че той няма да бъде без телохранители, където и да се намира — каза Мег.

— Ще прекосявам този мост, докато стигна до него — каза Кат, като не беше съвсем сигурен как ще го прекоси.

На летището Мег му показа група хангари.

— Ето тук обслужват самолетите на бизнесмените.

Един полицай огледа набързо кабината, а след това ги пропусна през вратата. Мег помоли шофьора да ги чака. Влязоха в една зала с канапета, очевидно предназначена за пътници от частни самолети.

— Измислил ли си за какво сме тук? — прошепна Мег.

— Търсим свой делови партньор.

Мег посочи към службата по деловите въпроси.

— Хайде да опитаме там.

Една млада жена дойде на гишето при тях.

— Търся свой приятел, който трябва да кацне с реактивен самолет от бизнес класа. Може да е пристигнал и снощи.

— Имате ли регистрационния номер, сеньор?

Кат отвори бележника си и й го подаде.

— Самолетът е „Гълфстрийм“.

— Не — отговори жената. — Не е идвал „Гълфстрийм“ наскоро, а и не мога да ви кажа кога можете да го очаквате. Не знаем кой пристига, докато не ни се обадят по уредбата.

— Има ли някое друго място на летището, където този самолет може да е обслужен? — запита Кат.

— Да. Понякога по-големите самолети ги обслужват авиолиниите „Авианика“ и „Ийстърн“ на главния терминал. Извършват цялостно обслужване. Хангарите им са от другата страна на главния терминал, но може да имате трудности при преминаването през вратата, ако нямате пропуск.