Стюарт Уудс - Бялата стока

— Да, сеньор. Компанията „Анаконда“. Много е голяма.

— Какъв е бизнесът им?

Мъжът вдигна рамене.

— Кой знае? Какъвто си поискат според мен. Притежават „Аеросервиз“, притежават и мен, ако мога така да се изразя. Желаете ли такси?

— Да, благодаря ви. Кой хотел ми препоръчвате?

— „Интерконтинентал“. Да се обадя ли за вас?

— Да, моля ви. Бих искал апартамент, ако имат свободни. Казвам се Елис.

Мъжът се отдалечи към телефона.

— Самолетът е регистриран към някаква фирма в Лос Анжелос, „Емпайър Холдингс“. Ти видя ли нещо, което може да бъде от полза?

— Не — отговори Мег. — Собственикът, който и да е той, си пада по луксозните неща. Искаш ли да покажеш снимката на Джинкс на този човек?

— Мисля, че вече сме доста вътре в нещата, за да започна да размахвам снимката. Ако я е видял, може да спомене на някого за нас, а ние не искаме да привличаме внимание. Пък и изглежда съвсем сигурно, че е пристигнала в Кали с този самолет, ако съдим по думите на Родригес и по полетния план. Може още да е тука.

Младият мъж се върна.

— Апартаментът ви е запазен, а таксито ще пристигне след малко.

Кали изглеждаше голям и преуспяващ град, а хотел „Интерконтинентал“ беше огромен, съвременен и комфортен. Апартаментът имаше балкон с изглед към голям плувен басейн и Кат гореше от желание да поплува.

— Слушай — каза Мег, която го разбираше с лекота, — аз ще отида до някоя вестникарска будка и ще видя какво може да се намери за фирма „Анаконда“. Ако наистина са толкова големи, колкото изглеждат, все ще има нещо за тях в бизнес-страниците. Ти защо не идеш да поплуваш?

— Добре. Колко ще се бавиш?

— Може би два часа.

Тя излезе, а Кат започна да се съблича, но малко след това промени решението си. Беше в града, в който може би се намираше Джинкс, и не биваше да губи време в плуване. Обади се на администраторката:

— Можете ли да ми намерите шофьор на такси, който говори английски? Бих искал да се разходя из града.

— Разбира се, сеньор. Можете да тръгнете, когато желаете. Портиерът ще ви намери такъв шофьор.

Когато Кат слезе долу, към него се приближи един мъж.

— Вие ли сте мистър Елис, който търси шофьор на такси с английски език?

Говореше не като колумбиец, а като жител на Ню Йорк.

— Точно така.

— Казвам се Бил. Аз съм вашият човек.

Качиха се в таксито и тръгнаха.

— Нещо конкретно ли желаете да видите?

— Не. За първи път съм тук. Покажете ми каквото вие прецените. Колумбиец ли сте?

— Да. Роден съм тук, но живях дълго време в Ню Йорк. И там бях „файтонджия“. Спестих малко пари, а тук с тях може да се купи много повече, отколкото в Ню Йорк. Сега си имам собствено такси и живея доста добре. Какво ще кажете да започнем от горната част на града и да се движим надолу?

— Както желаете.

Изкачиха се нагоре по хълмовете и стигнаха до една голяма статуя на мъж, която гледаше към града. Излязоха от колата.

— Това е паметникът на Белаказар, основателя на града — обясни шофьорът. — Бил е испански благородник.

Кат огледа панорамата и спря погледа си върху съвременен блок. На върха му се виждаше символът на „Анаконда“.

— Бил, каква е тази сграда? Нещо във връзка с фирма „Анаконда“ ли?

— Да. Това е главната им кантора.

— С какво се занимават?

— Мисля, че със селско стопанство. Не зная. Но пък на горния етаж има хубав ресторант, от който се разкрива страхотен вечерен изглед върху града.

— Има ли много наркотици в Кали, Бил?

— Навсякъде в Колумбия има много наркотици. Но ако се интересувате от това, аз не съм човекът, който ви трябва. Ще ви намеря друг шофьор, ако желаете.

— Не. Не искам да купувам наркотици. Интересувам се от това, което се върши в Кали. Чух, че тук наркотиците са наистина нещо голямо.

— Елате — каза Бил. — Ще ви покажа нещо.

Закара таксито на няколко пресечки надолу от статуята и спря.

— Говори се, че най-големият търговец на наркотици живее ей там — каза Бил и посочи пред себе си.

Кат погледна към къщата, която се намираше на около сто и тридесетина метра от тях. Не можеше да види много, освен голяма част от покрива, дървета и ъгъла на един тенискорт. Някаква жена, с вързана на опашка коса и в екип за тенис, изтича до ъгъла след една топка и се върна в закритата от дърветата част. Тя беше по-ниска и по-набита от Джинкс. Тичаше доста мъжки. Кат продължи да гледа още две минути, но не видя никой. Къщата беше оградена от някаква улица и приличаше на малък остров сред останалите сгради.